BTS: One Of A Kind

Снежинки в косата

~ Гледна точка нa Т/И ~
Едва едва дочаках края на часовете. След като разбрах, че готините всъщност сa музикaлнa група, а не група тъпи богаташки дечица вече ги гледах по друг начин. Звънецът звънна и аз скочих, взех си раницата и изхвръкнах от стаята. Кабинетът по музика беше в другия край на сградата, тъй че си имах доста път. След около 10 минути пристигнах. Заварих Шуга над едно пияно. Той се обърна към мен и се усмихна. Носеше очила и те му стояха очерователно.
- Здрасти.- казах задъхана, заради тичането от единия край на сградата до другия.
Той кимна и стана.
- Ъм... съжалявам за грубото държание на фотографката.-каза той като не ме гледаше в очите.
- Аа, не е проблем... аз се забих в нея.
Усмихнах се. Имаше нещо в очите му. Гледаше различно... Не можех да разбера какво се случваше.
- Е, ще чуеш ли как стана песента?
Кимнах и седнах на един стол.
Той започна да свири на пианото. Песента беше... невероятна. Осъзнах защо BigHit са им предложили работа. Музиката сякаш извираше от сърцето му. От неговото право в моето. Разтреперих се. Едва сдържах сълзите си. Той свърши и каза:
- Ще звучи много по-добре с текст, но певеца ни още не е дошъл.
Станах от стола и той стана от неговия.
Шуга се приближи до мен с загрижено изражение.
- Т/И, какво има?
Въпросът бе какво ли няма?! Животът ми беше ужасен. Живеех от съжалението на най-добрата си приятелка и родителите й. Идваше Коледа, а аз нямаше как да се събера със семейството си. А Джунгкук бе кралят на объркващите сигнали. Просто тези малки неща се бяха събирали от толкова много време и сега... като чух тази песен просто всичко поиска да излезе.
- Просто ми е доста тежко напоследък...- казах и се усмихнах насила.Той продължаваше да се приближава и започнах да се чудя какво се случва.
Хвана ме за раменете и ме целуна по челото.
Тогава вратата се отвори.

~ Гледна точка Джунгкук ~

Не можех да повярвам! BigHit ни предложиха да им станем трейтита. Бях адски щастлив. Не знаех на кой свят се намирах. И имаше още нещо което правеше деня ми невероятен- след коледа времето на последното момиче изтичаше! И най-после щях да призная на Т/И. Преди не бях сигурен какво изпитвах към нея, но вече бях убеден. Когато ме гледаше в очите сърцето ми почваше да бие като лудо...
Телефонът ми звънна. Майка ми. Зачудих се дали да си развaлям настроението, но все пак вдигнах.
- Ало, Куки?
- Кажи.
- Разбрах, че BigHit са ви предложили. Добра работа!
Стоях вкаменен. Н-наистина ли се случваше това?! Майка ми да ме поздрави за нещо?
- Невероятно е нали?-казах развълнувано.
- Мхм. Много жалко че ще трябва да им откажеш.
Ококорих се. Разбира се... бе прекалено хубаво че да е истина.
- Какво?! Няма да им отказвам.
- Разбира се че ще! Да не мислиш че аз или баща ти ще те оставим да станеш идол и да ходиш да се кълчиш по разни концерти?! Баща ти ще остави фирмата в ръцете ти и...
- Ами ако не искам?
- Нямаш избор. Осъзнаваш ли какъв късмет имаш че ги се дава такова място наготово?! Хиляди хора, много по амбициозни от теб драпат със зъби и нокти за да стигнат до това място.
Вбесих се. Главата ми почна да пулсира.
- Ще реша сам какво ще е бъдещето ми.
- Хах, лъжеш се.
Затворих и стисхах телефона с всичка сила. Исках да ударя някого. Исках да си ходя, но бях обещал на Шуга да работим по песента. Бесен закрачих към стаята по музика.
Отворих вратата и какво да видя? Шуга целуваше Т/И. Това беше последната капка. Т/И се сепна и ме погледна с големите си очи. Шуга се отдръпна от нея. Тръгнах към изхода. Исках да крещя. Цигарите, които използвах само в краен случай, бяха в джоба ми и се чудех дали да не извадя.
Чух бързи и леки стъпки зад мен.
- Джунгкук-а!-викна глас до болка познат. Не се обърнах и продължих.
Тя ме настигна чак когато излязох от сградата.
Хвана ме за ръката.
- Джунгкук-а!
Обърнах се рязко и я погледнах. Беше по един пуловер и трепереше от студ. От студ или от емоции. Плачеше.
- Т/И... върни се при него.-казах й като се опитвах да съм спокоен, но се намразих задето й го бях казал. Не исках да отива при него. Не исках да го гледа дори. Тя беше моя.
- Моля те! Изслушай ме! Не е това което си мислиш.
Не е това което си мислиш. Аз...
- Каза достатъчно... Прибирай се! Ще настинеш.- казах, но тя отказа да ме слуша.
- Не! Повярвай ми!
Гласът й трепереше. Снежинките падаха в косата й и я правеха още по-красива.
Не исках да плаче. Всичко в мен крещеше " Успокой я". Но не можех да си позволя накой от хората на майка ми да ни види и да пропадне всичко. Огледах се наоколо. Не видях никого но реших да не рискувам. Приближих се до нея и забърсах сълзите й с палците си.
- Тръгвам. -казах и се обърнах и забърах.
Не исках но трябваше. Нямаше да мога да се въздържам ако бях останал още малко. Чух че нещо се струполи. Нямаше нужда да се обръщам че да разбера че се бе свлякла на земята и плачеше там. В очите ми се появиха сълзи. От студения вятър или може би заради яда ми от преди малко, те се стекоха по бузите ми. Прокарах бързо ръка за да ги забърша но след малко нови се появиха на тяхното нясто. По дяволите. По дяволите!
~Гледна точка Т/И ~
Той... тръгна. Остави ме сама в снега. Намразих него и себе си. Каква съм глупачка. Сълзите ми спряха но все още седях на земята и гледах в една точка. Чух стъпки. Погледнах нагоре. Беше Шуга. Той се наведе и ми помогна да се изправя. Без да каже и дума ме прегърна. Беше топъл или просто аз бях премръзнала.
- Знам какво чувстваш към него.-каза ми след минута мълчание.- Имам против да се съберете защото... те харесвам Т/И. И защото... не мисля че той ще може да те направи щастлива.
Стоях и слушах. Не смеех да мръдна.
- Но аз ти обещавам,че ще ти помогна да го забравиш. Ще ти давам това от което имаш нужда. -той пръдължи. ГлАсът му бе тих. Почти шептеше.
- Шуга...
- Не е нужно да отговаряш веднага. Давам ти време колкото ти е нужно. Хайде ела. Ще настинеш ако останеш тук още малко.
--------------------
Гайс,
Таз история достигна 500 преглеждания ~ Супер благодарна съм на вас и съм много горда със себе си. Много благодаря за съпорта.
Love you all *-*
Fighting ARMYs.

(Сори ако има грешки ~ )