BTS: One Of A Kind

Онзи с маската

Стоях на терасата заедно с Юна и пиехме кафе. Бях облечена със странната ми жилетка, която изглеждаше повече като черга с ръкави, но въпреки всичко ми бе една от любимите. Взех си бисквитка и отхапах част он нея.
Бисквитка ...Kookie
Стреснах се от асоцияцията, която направих и от шока хвърлих остатъка от бискивитката от терасата.
- Яя! Не хаби храна! Особено бисквитките!-викна Юна.
Засмях се.
- Съжалявам. Просто... съм изнервена и не мисля трезво.
Юна се смръщи.
- И от какво толкова си изнервена? Ваканция сме! Почивай си.
Права беше, но случилото се преди няколко дни не ми излизаше от главата.
Джунгкук ме харесваше... и ме целуна... и ми писа съобщение. Някаква част от мен искаше да се съберем с него, но имаше много причини и да не го правим
Първо- та аз излизах с Шуга от седмица. Не можех просто да му кажа, че късаме.
Второ- дали щеше да се получи? Нали тръгнах с Шуга само защото не мислех, че ще съм щастлива с Джунгкук?!
И трето- по думите му майка му бе жена, която не би приела европейка, скарана с родителите си, да бъде гадже на сина й. Анджелика явно бе една от малкото преминали изпитанията й. Следователно щях да си имам проблеми с майка му. Супер.

Е това бяха 3 сигурни признака доказващи защо не трябва да се събирам с него. След часове Шуга ми се обади. Искаше да се видим в някакво кафене. Преоблякох се и се гримирах. Оставих Юна за пореден път сама. Добре, че е добро същество и не ми се разсърди.
Имах доста време до часа на срещата затова реших да ида пеша. Разхождах се по главната улица и се заглеждах по витрините. Но нещо ми направи впечатление- едно момче ходеше зад мен от доста време. Параноята ме обвзе. Едва успях да му хвърля няколко погледа. Не успях да му видя лицето, защото носеше шапка, слънчеви очила и бяла маска (става дума за онези маски които идолите попринцип носят на летищата, абе сещате се :д). Бях уплашена. Реших да забързам и да отида при Юнги по-бързо. Там щях да съм в безопасност.
Е да де, ма не стана точно така. Тамън забързах и попаднах на тънък лед и паднах по очи. "По дяволите.-казах си.- Е поне на момчето може да му е станало жал за мен и да се откаже да ме следи."
Тръгнах да ставам, но някой ми помогна. Има и добри хора на тозш свят! Обърнах се назад за да благодаря на човека, но видях онова момче. Едва се въздържах да не изпищя.
- Добре ли си?-попита то с глас, които нямаше как да объркам.
- Какво по... Джунгкук... защо ме следиш?
Той дръпна маската надолу и видях красивата му усмивка.
- И аз се радвам да те видя и се радвам, че не си се наранила. И не те следя...
Присвих очи.
- Значи съвсем случайно през цялото това време си вървял след мен. Да има логика... И на къде така, Куки?
Той се изчерви леко и очите му светнаха.
- Харесва ми да ме наричаш така.
- Не сменяй темата!-викнах.- На къде си тръгнал?
- Ами ти на къде си тръгнала?
- Престани да заобикаляш въпроса!
- Сладка си когато си ядосана.
Това не беше истина.
Завъртях се на пети и просто продължих по пътя си.
- Я! Върни се!-викна Джунгкук. Помахах му без да се обърна. Каква досада... как се очакваше от мен да го забравя когато се държеше така?!Влязох в кафенето и видях зелената глава на Шуга. Седнах пред него и се усмихнах. Отново носеше очила. Пишеше в някаква тетрадка, а когато дойдох спря, остави химикалкаха и отпи от кафето си.
- Дълго ли ме чака?-попитах докато поемах менюто от сервитьорката, която ми го подаде.
- Не. Между другото как ти звучи това

Fall Fall Fall, scattering apart
Fall Fall Fall, falling

Because of you, I'm becoming ruined
I wanna stop, I don't want you anymore
I can't do it, this sucks
Please don't give me any excuses

You can't do this to me
All of the things you said are like a mask
It hides the truth and rips me apart
It pierces me, I'm going crazy, I hate this
Take it all away, I hate you

Прочетох го. Беше невероятно. Шуга бе наистина талантлив. Но по някаква причина усещах някакъв вътрешен укор. Всякаш то се отнасяше за нас. Сякаш бе разбрал за целувката...
"Не стига! Това не е възможно!"помислих си.
- Страхотно е.-казах и се усмихнах. Усещах горчилката в гърлото си.- Само това ли е?
- Не има още, но ще го видиш когато песента е готова.-отвърна и се усмихна.
- Нямам търпение.
Надявах се остатъка от песента да бъде по-ведра.
Следващите няколко часа прекарахме в обсъждане на групата, песента и плановете ни за следващите няколко дена. ...
Почти си бях вкъщи. Всъщност у Юна, но това са излишни подробности. Отключих входната врата и пред очите ми попаднаха Юна и Джимин, който почти й беше изял лицето. Ченето ми увисна.
Двамата скочиха и се отдалечиха един от друг.
- Ъъм аз мисля да тръгвам.-каза Джимин като си взе телефона и изхвърча с 200 км/ч от апартамента.
- Юна... имаш какво да ми разказваш...
- Хах... предполагам...
----------------
Ок... тотално не мога да повярвам, че прочитанията станаха 1000+
Много благодаря за съпорта, хора.
Love you ~

(Омг вижте го само... *-*)