- ДЖЕОН ДЖУНГКУК!
Изведнъж настъпи тишина. Всички стояха като вцепенени. Изведнъж от залата се появи и Джунгкук. Изглежаше като ударен от гръм. Шуга,от друга страна, изглеждаше сякаш бе готов да извърши убийство.
- ЩЕ ТЕ...-Юнги се спря когато сключи поглед с майката на момчето, по което крещеше.- Ъгх... защо не си вдигаш телефона?! Толкова ти звънях!
Джунгкук продължаваше да го гледа объркано, докато дъвчеше палачинката в устата си. Преглътна и каза:
- Ами ядох.
Шуга едва се сдържаше да не се разкрещи. Той въздъхна и прокара пръсти през косата си.
- Намерих ги.- съобщи зеленокосото момче.- Онези типове... Наемни убийци на име Red Night.
Джунгкук замръзна. Трябваха му няколко секунди, за да осъзнае какво му казаха току що. Сетне взе телефона си и коженото си яке и тръгна към изхода. Майка му се чувстваше сякаш би могла да припадне. Тя се хвана за облегалката на дивана, за да успее да се задържи.
- Я! Джунгкук-а! Къде отиваш?-попита тя, като се опита да звучи по най-спокойния възможен начин. Момчето се обърна и отвърна:
- Да намеря момичето си.-отвърна той и тръшна вратата след себе си.
Жената започна да диша тежко. Тя бързо седна на дивана близо до нея и поръча някой незабавно да й даде телефона. С разтреперени ръце тя набра номера, за който искаше да забрави. Дали щяха да я разкрият? Как щеше да погледне отново сина си, ако той разбереше? Не! Това не трябваше да се случва. Всички слуги се бяха натъпкали в кухнята и подслушваха, тъй като тя не им позволяваше те да стоят в същата стая с нея, когато тя води разговори.
- Ало?- жената чу гласа си треперещ.
- Какво искате пак, госпожо?- попита дрезгав, уверен глас. Майката пое дълбоко въздух и се насили да продължи разговора.
- Ъм... не знам какви специалисти сте, но синът е успял да ви намери и сега ще идва да търси момичето. И искам- тя спря за момент. Не бе сигурна дали да продължи, но все пак го направи.- искам да го стреснете. Покажете му, че с вас не трябва да се закачат хората и той ще се откаже да я търси... дано.
- Това ли е само?-попита мъжът от другата страна на телефона.
- Да.
- Нали знаете, че ще трябва да си платите допълнително. Или може би ще се изкушим да му кажем кой ни даде задачата. Или дори да му помогнем да си намери момичето?
BẠN ĐANG ĐỌC
BTS: One Of A Kind
Fanfiction❝ - Престани. Това изобщо не е правилно. Шуга е мое гадже, а ти си... Той ме прекъсна: - Да, но обичаш ли го? Сега стана страшно. - Да. - Хм, но това е отговор на мозъка ти.-каза като хвана ръката ми и посочи сърцето ми.- А сърцето ти? Какво мисли...