BTS: One Of A Kind

Busan (3)

- Яж.-каза ми мъжът, след като избута купичката с рамен пред мен. Изгледах го намръщено.

- Ръцете ми са завързани...

- О, вярно. - отвърна той и взе малко от рамена с пръчките и ги насочи към устата ми. Това беше най-странната смесица от погнуса и романтика. Изгледах го с насмешка. Какво си мислеше, че прави?!

- Нали искаш храна, по дяволите?! Къв ти е проблема?! Аййш...

Подбелих очи и отворих уста. Този рамен ми се стори най-вкусният в живота ми. Сякаш бе направен от професионален готвач, а аз бях в изискан ресторант. Но всичко това можех само да си го представям. Истината бе коренно различна- аз бях един Бог знае къде, а тва беше обикновен рамен, в пластмасова купичка, пълен с консерванти.

- Не взимате често заложници, а?-попитах премлясквайки. Може би факта, че тези хора, които ме обкръжаваха (мъжът с ножа отзад и този, който ме хранеше) бяха на не повече от 30, някак ми позволяваше да се отпусна по-бързо. Или може би започвах да получавам Стокхолмският синдром*...

- Не е твоя работа. Яж си рамена.-отвърна мъжът и набута още рамен в устата ми. Онзи отзад се засмя тихо.

- Млъкни пък ти!- викна този пред мен като се почеша по челото. Това ме накара да забележа, че всъщност не носеше маска. Никой от тях не носеше. Дали бе защото бяха толкова добри, че дори да запомня лицата им, полшцията не би могла да ги залови? Или просто нямаше да се измъкна от тук, поне не и жива...

Не след дълго бях изяла рамена и някак си успях да убедя мъжът да ми даде чаша вода. Не знам какво бе сложил в тази вода, но за около минута вече всичко около мен изглеждаше размазано. Лягайки назад си поставих главата на пода. Заслушах се в онзи звук на удряне метал в метал.

Този да не си бе донесъл цялата оръжейна?! Какво точи толкова...?-помислих си. Засмях се на себе си. Е, наядох се, тъй че предполагам ми беше до шегички. Вдишах дълбоко и миризмата на бензин навлезе в дробовете ми. И тогава вече наистина потънах в тъмнината.

И пак го видях. Още един спомен нахлу в главата ми.

Гледах лицето му, огряно от залеза. Косата му изглеждаше по-мека от всякога. Вятърът подухваше леко и усещах миризмата на морето.

Бяхме отишли на плажа в Бусан след лунапарка. Там намерихме успокоението, от което се нуждаехме и двамата, след адреналина от влакчетата.