BTS: One Of A Kind

Some kind of depression

~ Гледна точка Джунгкук ~

- Джунгкук, разкарай това нещо от устата си...-викна Джин и се пресегна да вземе цигарата от устата ми. Отдръпнах се и подбелих очи. Не ми беше до прекалените му грижи в момента. Бяхме на нашето място. Всеки правеше нещо свое си- Джимин пишеше на телефона, Рап Мон ядеше сандвич..., а аз се опитвах да си я избия от главата. Защо все още си мислех за нея?! Та тя бе част от миналото ми... тя сложи точката. Но защо се притеснявах за нея? Онази Юна твърди, че Т/И не е написала съобщението, но от къде можеше да бъде сигурна. Но факта, че тя напусна просто ей така беше съмнителен. Дали наистина й се бе случило нещо?
... Едва ли. Кой би й направил нещо? Тя няма врагове... или може би има...
- Я! По-ведро!-викна ми Ви и ме потупа по рамото.- Това, че си скъсал с гаджето, не трябва да те отчайва. Хайде, да излезем да се позабавляваме малко!
- Я! Не съм сигурен, че е най-доброто нещо, което можем да направим...-каза Джин. Той никога не е бил типа момче, което да ходи по клубове. Въздъхнах. Защо пък не?
- Съгласен съм.
- Куки, ако майка ти разбере...-започна отново Джин.
- Я! Престани! Достатъчно голям е да прецени дали да ходи, или не.
И така след около половин час се озовах седящ на един от високите столове и пиещ бира.
Джимин, който седеше до мен, продължаваше да си чати с някого, а всички останали бяха на дансинга(освен Шуга, де. Все пак си имаше гадже и искаше да е лоялен. Той беше в тоалетната.) За части от секундата си намериха момичета, с които да танцуват. Обаче на Ви не му се хареса "дамата", която му се лепна и започна със странните си танци, но тя не се ужаси, а започна да се кикоти и го прегърна. Не изглеждаше доволен.
Но аз се заливах от смях като го гледах. Него и отчаяните му опити да я отблъсне.
Изведнъж някакво момиче седна на другото столче до мен.
- Здравей.-поздрави то. Обърнах се, за да видя лицето й. Беше красива. Лицето й бе светло, а начупената й черна коса падаше нежно на раменете. Имаше уверена усмивка, сякаш знаеше точно какво прави. Сякаш бе заговаряла хиляди момчета тази седмица.
- Здравей.-казах и се усмихнах. Тя отметна косата си и усетих парфюма й. Този уж небрежен жест беше замислен. Знаех го. Познавах този тип момичета.
- Е, как е?-попита като се обърна към мен изцяло.
- Супер.
Дори не знаех защо й обръщах внимание. Може би алкохолът, който бях изпил ме караше да си мисля, че тя е готина? Интересна? Не можех да кажа, но в този момент наистина исках да продължа разговора.
- Казвам се Хиери.-каза ми и се усмихна. Протегна малката си ръка за здрависване. Хванах я и ми се стори направо миниатюрна. Тя беше топла, не като Т/И. КАКВО ЗАЩО ПАК СЕ СЕЩАМ ЗА НЕЯ?!
- Джунгкук. Приятно ми е.
- И на мен така, оппа.
Като чух това подскочих. Какво по... Или тази беше много странна, или аз съвсем се бях побъркал. И защо по дяволите първото, което ми мина през главата когато чух "оппа" бе как Т/И се противеше да ме нарича така. За секунда се намразих, че изобщо бях тук. Защо не я търсех?! Как можах да я оставя просто да си отиде?! Не тя бе виновна. Аз бях. Трябваше да я търся докато не я намеря. Зави ми се свят и очите ми се насълзиха.
Тръгнах към тоалетните, за да си наплискам лицето.
- Яя! Къде тръгна?-викна момичето, но не й обърнах внимание. Измих си лицето и се почувствах по-добре.
Трябваше да я намеря.
Трябваше.
...
----------------
Хеей ~
Ето мини глава :Д
Иии, ето, има малка част отговаряща на въпросите "Какво стана с Шуга??". Ще разберете с кого е, споко, но и за това си има време.

И какво... изглежда, че Куки не може да я забрави, въпреки че се опитва... Poor kid~