BTS: One Of A Kind

Сделката

-Ъ. Да.-казах като се постарах гласа ми да прозвучи сякаш не ми беше приятна.

- Защо "Ъ"? Не ти ли харесва?-попита ме объркан.

Сърцето ми заби бясно. Само не ми казвай, че и той си пада по нея...

- Ами... става. Имам предвид не е зле, предполагам.- казах и греглътнах. Дишай Юнги.

- Хм... странно...

- Кое му е странното?-попитах.

- Ами според мен е очарователна.

Физиономията ми беше отегчена, но всичко вътре в мен крещеше.

- Чак пък...

- Ами да. Има хубава коса, очите й са по-големи от на другите момичета, кожата й е по-бяла, има сладък смях...

Бях червен. Сериозно ли? Точно той ще почне да говори за момичето, което харесвах, като че ли бе старогръцка богиня?! Изнервих се и казах:

- Взимаме тези.

- Но още не сме прегледали вси...

- Няма да продължа да си губя времето тук.

- Но дори не знаем дали ще му станат.

Примирих се.

- Хубаво. Но ти ще ги пробваш.

Ви кимна и отиде в съблекaлнятa. Последвах го бавно, но тогава осъзнах, че имам възможност да я заговоря. Тя беше сама, а тълпата беше по другите щандове. Поех дъх, взех най-близката шапка и слънчеви очила, за да прикрия лицето си в случай че не се получи разговора, и се приближих към нея. Загледах роклята, която държеше. Беше черна, и дантелена.

Трябваше бързо да измисля нещо, за да я заговоря. Но устата ми тръгна да говори преди мозъкът ми да е измислил план.

- Извинявай, ще купуваш ли тази рокля?

Тя се усмихна и каза:

- Щеше ми се да можех. Искате ли я?

Кимнах и тя ми я подаде.

А сега какво?

-Търся рокля за приятелката си. Ъм, мислиш ли, че ще й хареса?

-Определено.-каза като се усмихна.

- Добре, значи роклята е готова. А сега приятелката... какво ще кажеш ти да ми бъдеш такава?- казах като неочаквано клекнах пред нея.

Мислено си забих три шамара. КАКВИ ГИ ВЪРШЕХ?!?

- М-моля?-тя седеше като ударена от гръм. Нормално, на нейно място и аз бих бил шокиран. Поне не знаеше кой съм всъщност.