BTS: One Of A Kind

BTS

~ Гледна точка Шуга ~
Закрачихме към базара. Той не беше толкова далеч, затова решихме да отидем пеша. Погледнах Т/И. Тя беше толкова сладка с розовия си нос, придобил този цвят заради студа.
- Е, как си?-прекъсна тишината тя.
- Добре съм. Доволен съм, че се съгласи да излезем.-казах и усетих топлина в бузите си. Тя ми влияеше странно. Казвах неща които не бих казал на друг.
Тя се усмихна.
- Ами... да. Не ми се спи напоследък.
- Безсъние?-предположих.
- Може да се каже.
Докато се усетя, вече бяхме пристигнали. Там беше много красиво. Всичко беше в лампички и коледна окраса. Т/ И изглеждаше впечатлена също. Хората се приготвяха да затварят сергиите. Усетих как аурата на момичето до мен се промени. Изведнъж започна да подскача и се затича към най-близката сергия. Последвах я, но не бързах прекалено. Когато стигнах до нея, тя вече имаше плик пълен с бисквитки и ядеше една от тях.
- Искаш ли?-попита ме и ми подаде плика. Взех си и продължихме. Някои сергии бяха затворени, но други не изглеждаха сякаш скоро ще го направят.
Взехме си горещ шоколад и седнахме на една пейка.
Облегнах се на нея и затворих очи. Беше много приятно. Усещах топлината на чашата с шоколада в ръката си и парфюма на Т/И, която седеше до мен. Изведнъж усетих студения й пръст на бузата ми и подскочих. Тя беше на 10 см от мен. Зачервих се целия и забих поглед в земята.
- К-какво правиш, по дяволите?!
- Реших че си заспал. Съжалявам че те стреснах.
Разроших косата си и изведнъж казах:
- Бъди ми муза.
Тя седеше като ударена от гръм.
Ужас пак развалих нещата.
- Моля?-попита тя като сложи ръцете си на зачервените си бузи.
- Ами... ъъ- започнах едвам едвам аз.- Аз пиша песни и ъм мислех си че може би ще можеш да ми помогнеш.
Очите й се озариха.
- Оо да! Само кажи как.
Затворих очи и отвърнах възможо най бързо:
- Просто бъди с мен.
Тя се ококори.
- Имам предвид... ъм... ако имам момиче до себе си ще ми е по-лесно... Ще ми даваш идеи ...
Не можех да повярвам. Туко що несъзнателно й направих предложение... докато се опитвах да се измъкна от неловката ситуация се опитвах да дишам дълбоко, но това не помагаше особено.
- Аха. А какво си написал до сега?
Въздъхнах. Явно успях да замажа положението и тя се хвана. Мелодията съм я измислил, но текста е много трудно да се пише ако нямаш муза. И ъ понеже моята не идва ми се щеше ти да си ми муза.
- Оо. Добре вече ми стана ясно.- каза ми и се усмихна.
Няколко минути мълчахме, а аз се чудех какво се случва. Е, поне така щях са прекарам повече време с нея, а тя щеше да ми помогне с песента. Чудя се песента може да ни събере? Втф, звуча като влюбена ученичка.
- Мисля си...- започна тя колебливо.- Че можеш да включиш нещо, което всяко момиче иска да чуе. Неща от сорта на I need you или...
Скочих.
- Това е!-викнах.- Добре си вършиш работата на муза.
Тя се засмя. А заедно с гласа й и сърцето ми се забърза.
- Да, честно. Това е много добра идея. Защо не ми хрумна нищо подобно последните 3 нощи?!
Тя се ококори.
- 3 нощи?! Не си спал три поредни нощи?!
- Е, не е кой знае какво...
- Как не е?! Имаш нужда от сън! Срокът ще свърши скоро. Как ще си вземеш изпитите?!
- И преди съм го правил.
- Моля?!
Тя скочи от пейката и ме хвана за ръката.
- Не това е! Отиваш да спиш.
Попринцип бих запротестирал, но сладостта от факта, че беше загрижена за мен ме опияняваше. Станах и тя ме задърпа на някъде.
*на следващия ден*
~ Гледна точка Т/И ~
Оставаха броени дни до Коледа. Нямах никакво търпение. Не бях купила подаръци за никого още, но едва ли щяха да ми трябвят. Щях да съм в Юна и да гледам филми с нея. Евентуално на нея и на техните да взема нещо.
Разхождах се из двора потънала в мисли. И изведжъж се бутнах в някого. Рязко вдигнах глава и видях някакво момиче с разярен поглед.
- Гледай къде ходиш!- викна ми и след секунда каза- Хайде усмихнете сеее!
Огледах се и осъзнах че имаше някаква фотосесия по средата на двора. А "моделите" бяха групичката на готините.
Втф?! Толкова известни ли са станали?!
Бяха в униформи и в странни позиции.
Всички ме бяха зяпнали, а аз все така си стоях като изтокана.
След секунда всички премеСлед секунда всички преместиха погледите си съм обектив. Всички без Джунгкук. Той ме гледаше усмихнато и в очите му се четеше... любов? Ооо не товя бе невъзможно. Въобразявах си.
- Мила, ще се разкараш ли от тук?! Виж останалите фенки къде са!-каза тя и посочи всички кифли в даскало които квичаха на 10 метра от нас.- Тук пречиш на фотосесията!

Не можех да повярвам. Фенки? На готините?! Фотосесия... песни... какво по дяволите?!
И тогава ми светна. Всички от групичката можеха да пеят или да рапират. Шуга пишеше песни... Те бяха група. От онези които в последствие ги откриват. Чакай, хората които ги снимаха бяха с униформи на BigHit.
Бавно тръгнах към училището още проумяваща какво се случва.
- Джунгкук стига се разейва! Гледай в камерата.-чух острия глас на жената зад мен.
~ следващото междучасие ~
Шуга дойде при мен и ми обясни, че са се събрали с момчетата, писали са песни, записвали са ги и са ги качвали в Youtube. И BigHit съвсем наскоро са се свързали с тях. И че ще станат трейнита на BigHit пролетта. Гордеех се с тях. Това беше направо... невероятно...

- Ъм ще дойдеш ли след часовете в стаята по музика. Искам да чуеш песента.- каза ми докато гледаше в пода дърпаше косата си.
- Ти си я написал? Вече?! Шугаа казах ти да легнеш да спиш!- казах и го погледнах с укор.
Той се усмихна, обърна се и тръгна на някъде.
- Надявам се че ще дойдеш.-каза през рамо и продължи пътя си.
- Джинджаа... ще му стане нещо от преумора.- казах си и прокарах пръсти през косата си.