Усещах аромата му... не, не парфюма, а неговия аромат. Косата му се допираше до бузата ми. Пеперудите просто разпаряха корема ми.
Джунгкук ме напъха в колата си и почна да кара на някъде. След около 30 минути паркира колата и слезе. Набързо притичах към входа на къщата, за да не го карам да ме носи пак. Той позвъня на звънеца. Никой не отвори. Той звънна отново и не пусна бутона докато вратата не се отвори рязко.
От къщата се подаде една сънена, но бясна оранжева глава.
- Ти нормален ли си?! Кое време е според теб?!- кресна Джимин. Да, разпознах го... не беше много трудно като се има в предвид косата му...
Джунгкук просто го избута навътре, хвана ме за китката и ме напъха и мен вътре. Когато Джимин ме видя веднага промени тона си и като цяло изражението си.
- О, момичето...- каза той като разроши косата си.- Защо си я довел?
- Дълга история. Тук е да преспи.
- Аа... О.- беше единственото, което каза Джимин и влезе навътре в къщата.
След минута се върна една около 20 годишна корейка с дълга черна коса и много хубаво лице. Явно това беше сестрата на Джимин.
- О, здравей, мила. Разбрах, че си преживяла много днес. Ела, да ти оправя леглото.-каза тя, постави ръка на гърба ми и влязохме в една стая. Тя отвори една ракла и извади чаршаф, одеяло и възглавница с калъфка. Джимин й помогна да ги постели на дивана и след това се оттегли да спи. Жената ми даде нощница, за да се преоблека и ме остави да спя.
Очаквах да помисля над случващото се, но веднага щом легнах на дивана заспах.
Събудих се от звук на сешоар. Джимин си сушеше косата и се готвеше за училище.
УЧИЛИЩЕ!
Учебниците ми не знаех къде са. Не бях писала домашни. Нямах чисти дрехи. Нямах обувки!
Паникьосах се. Забравих всичкият срам и етикети и извиках:
- Господи, Джимин, колко е часа?
Изглежда той се стресна, защото едва не изпусна сешоара.
- Ъъ, ами осем е.-отвърна.
- Осем?! Господи, нямам време. Подай ми тази четка за коса!
Той се усмихна.
- Днес не сме на училище.- каза ми.
- К-как така?-попитах объркано.
BẠN ĐANG ĐỌC
BTS: One Of A Kind
Fanfiction❝ - Престани. Това изобщо не е правилно. Шуга е мое гадже, а ти си... Той ме прекъсна: - Да, но обичаш ли го? Сега стана страшно. - Да. - Хм, но това е отговор на мозъка ти.-каза като хвана ръката ми и посочи сърцето ми.- А сърцето ти? Какво мисли...
