BTS: One Of A Kind

Роклята на Сатаната

Облякох роклята, която една от прислужничките ми даде. Първоначално се намръщих, защото не си падах особено много по роклите, но после приех факта, че в тази къща явно моята дума не бе важна. Докато се преобличах продължавах да казвам на слугината, че ще се справя с обличането, но тя тъпо и упорито продължи да настоява, че имам нужда от помощ. И така с триста зора нахлузихме черната рокля. Ръкавите бяха дантелени, а самато рокля бе до земята. Перфектна за пребиване. Чудех се защо трябваше да се обличам, като че наистина съм в дворец. Дадоха ми някакви пантофки, а на мен ми се доплака при мисълта колко ще ми се протъркат краката от тези обувки.
Джунгкук от друга страна бе отишъл някъде и от часове го нямаше. Докато ми оправяха косата изведнъж вратата рязко се отвори. От там се подаде главата на друга прислужница.
- Мин А, господарят дойде!-каза тя бързо. В очите й се четеше страх.
Прислужничката ми заряза косата и изтича към вратата с думите:
- Сега идвам! Стойте тук моля!
След секунда и двете бяха изхвърчали на някъде.
Трябваше да стоя сама в стаята. Ъгх, как ли пък не.
Излязах от стаята на пръсти и продължих по коридора. Стигнах някак до двете големи стълбища водещи към огромния хол. Там всички служители се бяха наредили в редица пред пълен мъж в костюм. Изглежда му се отчитаха за извършената работа.
До мъжът седеше и Джунгкук. Изглеждаше толкова хубав, дори и от такова голямо разстояние.
Виждах притеснените лица на всички служители, включително на онази... Мин А. Изведнъж очите й срещнаха моите. Тя се ококори и почна да ми прави нервни жестове, от които нищо не разбирах.
Приятелката й (онази, която я викна да дойде) я сръга с лакът, но Мин А я игнорира и продължи с жестовете.
- Мин А, има ли някакъв проблем?-чух да казва дебел глас с особена мощ.
- А-а аз... не няма. Съжалявам. И-имаше муха.-излъга тя с поглед забит в земята.
- Ъъ да. Тук често има мухи. Затопли се времето и те се появиха.-продължи лъжата друга прислужница.
- Аха. Тогава ти, Мин А, вече ще имаш честта да изтрепеш всички мухи в това имение. Много са досадни.-продължи мъжът и тръгна на някъде.- Това е достатъчно засега.
Сякаш за част от секундата Мин А долетя при мен и ме набута обратно в стаята.
- Ти луда ли си?! Нали ти казах да стоиш вътре!
Усмихнах се.
- Я виж ти кой спря да ми говори на Вие.-отвърнах и се засмях.
- О, извинете. Но беше много опасно! Щяхте да развалите изненадата!
- Няма проблем, но чакай... каква изненада?-попитах и повдигнах веждата си.
- Господарят не знае, че сте тук. А младият господин иска да му поднесе новината по специфичен начин, за да не ядоса господаря.-обясни тя с много жестикулиране.
- Ахааа.
...