Събудих се през нощта задавена в сълзите си. Дори не знаех дали бе нощ и защо плачех. Просто сълзите се стичаха по лицето ми. Гърлото ми гореше. Чувствах се сякаш някой ме душеше. Свих крака си близо до тила и се опитвах да се успокоя.Но реалността ме разочарова. Надявах се когато се събудя да не съм тук. Да съм у дома, близо до приятелите, до семейството... С нашите не се разбирахме много добре, но след като се изнесоха явно осъзнаха, че все пак не могат да живеят без мен. И аз не мога без тях... Да, баща ми пие, майка ми е изнервена, но въпреки това ги обичам.
Мисълта за тях ме разстрои още повече. Опитах се да си припомня как Джунгкук ме успокояваше в тези моменти. Това за пореден път напълни сърцето ми с топлина.
За мое щастие той бе типа човек, който би се справил с моя характер. Дори, когато се карахме, и аз свършвах разплакана и гневна, той намираше правилните думи. Затворих отново очи и поредният спомен изплува пред очите ми.
...- Кино?- повтори Джунгкук и вдигна веждата си. Едно момиче от съседния клас се бутна в гърба му и той се обърна. То се поклони, измрънка едно "Съжалявам" и продължи.
- Да.-казах и се усмихнах, привличайки вниманието му.- Хайде, моля те.
Джунгкук въздъхна и прехапа долната си устна.
- Днес имам уговорка с момчетата. Ще довършим I need you. А както знаеш, имаме две седмици да я запишем и да я дадем на BigHit. И трябва да ги впечатлим, за да не си променят мнението в последния момент или да предложат договор само на половината от нас.
- Оу. Това ми напомня, че днес съм на вечеря с нашите.- казах и се хванах за главата. Тотално бях забравила.
Тълпата ученици, бутащи се по коридора, ме разсейваше. Последният час бе минал и всички се насочваха към изходите.
- Стига дее... цяла седмица почти не сме се виждали. Ти си или при вашите, или с Юна се мотаете някъде... не мога да прекарам и 10 минути с теб!-заоплаква се Джунгкук и направи недоволна гримаса.
Ококорих се и протегнах показалец. Той видя пръста ми и погледът му се промени. Явно разбра, че се подготвих да споря.
- Най-накрая си оправих отношенията с нашите и искам да прекарам повече време с тях. А за Юна- това са неща, които правят най-добрите приятелки... нуждая се от това. От време с момичета. Разбери ме...
BINABASA MO ANG
BTS: One Of A Kind
Fanfiction❝ - Престани. Това изобщо не е правилно. Шуга е мое гадже, а ти си... Той ме прекъсна: - Да, но обичаш ли го? Сега стана страшно. - Да. - Хм, но това е отговор на мозъка ти.-каза като хвана ръката ми и посочи сърцето ми.- А сърцето ти? Какво мисли...