В моята стая

2.4K 213 69
                                    


Нямахме особено много време... полицията щеше да дойде и да симулира работа. Или по-зле, щяха да се заемат и да ги намерят. Нямаше да им позволя. Исках лично отмъщение. Само оставаше да ги намерим, а това, може би, не би било толкова трудно. Огледах се и видях онова момиче, което все още се разправяше с полицаите.

- Някой да има флашка?-попитах, докато ровех наоколо трескаво, в търсенето на флашка някъде на бюрото. За щастие Шуга имаше, той винаги носеше в себе си, защото постоянно продуцираше нещо.

Той ми я подаде и аз бързо я пъхнах в компютъра. Сложих записа на флашката и го изтрих от данните на компютъра. Въздъхнах и станах от бюрото. Вече нямаше как полицията да ми се меси в работата. Можех да се справя и сам.

Изнизахме се незабелязано от кафенето и отидохме у нас, за да прегледаме видеото по-добре. След часове висене в стаята ми и преглеждане на едно и също нещо, което всеки път сякаш ми удряше шамар. Милата ми Т/И... сигурно е боляло...

Затворих очите си. Не можех да гледам това отново. Имах чувството, че ще повърна.

Т/И... не знам къде си, но моля, наистина моля те, дръж се още малко.

- Ох, не мога повече.-каза най-накрая Юна, която изглеждаше сякаш главата й ще се пръсне.- Нека продължим утре.

- Добре, аз ще продължавам да го разучавам.-обяви Юнги и пъхна флашката в задния джоб на дънките си. - Лека.

Изпратих ги до входната и се върнах в стаята си. Не осъзнавах колко бях скапан, докато не легнах на леглото си и не затворих очи. Усещах, че сме адски близо до намирането на Т/И, но нещо съществено ни убягваше. Но не можах да разсъждавам дълго време, тъй като заспах почти веднага.

...

Намирах се в някаква странна стая. Имаше врата в края й, на около 5 метра от мен. Без да мисля особено, закрачих към нея. Тя бе поизгнила и подута. Боята, с която някога е била боядисана сега бе олющена. Натиснах дръжката и отворих вратата. И така някак се озовах в моята стая.

А Т/И седеше на леглото ми.

Сърцето ми спря. Ето я! Т-тя бе в стаята ми...

Не можех да мисля трезво. Щастието бе завладяло цялото ми тяло и просто се затичах към нея. Тя стана от леглото ми и разтвори ръце за прегръдка. Заради засилката и двамата паднахме на леглото ми. Засмяхме се.

BTS: One Of A KindHikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin