Bloody tears

36

Колкото и бързо да бягаха Сънг и Лукас онзи им се измъкна като успя да се скрие в една зграда с много хора така че другите двама да изгубят следите му. Веднага щом излязоха от сградата Сънг удари стената. Лукас въздъхна и постави успокойтелно рака на рамото му. 

- Спокойно. Ще го хванем. Веднъш хвана ли нечия следа я запомням дълго време. Няма да се измъкне. Ще го спимаме. - усмихна му се Лукас а малкия само кимна без да каже нищо. "Ето го и характера на лидер. Май Юта си има достоен замесник." Лукас се усмихна на собствените си мисли но преди да каже нещо и двамата чуха досадната мелодия на телефона на Сънг. Сънг извади устроиството и вдигна.

- Кажи Джемин?....Не не го хванахме.....Да след малко се връщаме. - след като изслуша последното което му беше казал Джемин, Сънг затвори и въздъхна. - Полицията щяла да дойде и да разспита всички свители. 

- Само това ми липсваше. - въздъхна Лукас и тръгна пак към училището а Сънг го последва. - Гледай Юта като научи каква реч ще ми тегли. Сега ще видиш баща си в още една светлина. На досадния лидер.

Сънг се изкиска тихо след което и двамата се умълчаха. Веднага щом пристигнаха на двора Чонло се метна в обятията на Джисънг. Благодарение на бързите си рефлекси Сънг го олови и го прегърна без никой от тях да пада. Сънг се загледа в притесненото момче в обятията си след което вдигна въпросителен поглед към приятелите и брат си.

- Беше адски притеснен да не ти се случи нещо. - обясни мо Джено и им се усмихна леко

Веднага щом се овери че е добре Лоло се отдели от Сънг и постави ръце на ханша си гледайки го сърдито.

- Ти акъл имаш ли. Да не си посмял пак да се изтреляш така срещу някой опасен психопат. - изръмжи ниското момче разсмивайки приятелите си

- Ама... - опита се да протестира хибрида но беше прекъснат отново от силно прегръщащия го Чонло. 

- Знаеш ли как се изплаших а? Искара ми всичките ангели. Да не си посмял никога повече ясно. Ами ако ти се беше случило нещо а? - мака и да не го показваше китаеца се беше насълзил и Сънг го долови в гласа му. Въздъхна сърдейки се на себе си че го е причинил на сладкиото си бъдещо гадже. Хвана брадичката на Лоло с палец и показалец като издърпа главата му леко нагоре след което с палец избърса потеглите му сълзи след което погаля лицето му и му се усмихна успокойтелно.

- Обещавам от тук нататък да внимавам и да не те плаша.

Чонло кимна одубрително и се сгуши отново в Сънг. Излишно е да казвам че Джемин и ЯнгЯнг вече имаха над хиляда снимки на сладкия момент. Сънгчан не издържа и тръгна да целува Шотаро но както винаги някой трябваше да развали момента му, а именно баща му който пристигна заедно с още една патрулка. Сънгчан изпсува на ум и си взе белешка да заведе Шотаро някъде където няма да има кой да ги прекъсва постоянно. Обаче щом вратата на втората патрулка се отвори Йоон замръзнаха на място не вярвайки на това кой е вътре а Лукас само се подсмихна. Този си мислеше че ще му играт по свирката а? Ха. Жестоко се лъжеше. Беше време да му покажат кой дърпа конците. И на него и на господарят му.

....To Be Continued....