Bloody tears

3

Веднага щом пристигнаха в къщата на Джемин, самият Джемин и Ронджун се метнаха в обятията на Джено а Хюк просто си стоеше на дивана и тъпееше.

- Хей сладури. - усмихна им се Джено и ги целуна

- Липсваше нииииии. - оплака се Ронджун докато си гушкаше мъжете

- И вие на мен.

- Да, да. Стига толкова прояви на любов че ми писва от вас. - оплака се Хечан и стана от дивана като застана при останалоте поглеждайки към Марк. - Марк.

- Хечан.

Двамата си кимнаха един на друг не отделяйки погледите си.

- Още малко ще се награбят. - засмя се Чонло и си спечели злия поглед на Хюк

- Каааакто и да е. Добре че дойдохте. Ще се побъркам. - оплака се Джемин

- Защо какво е станало? - попита объркано Сънгчан

- Какво ли? Новите ми съседи. Още не съм ги видял. Драдня се. - намуси се Джемин

- Някой е любопитен а? - усмихна му се Джено

- Че и питаш. На тая умряла улица пълна с задръстени сноби не става нищо интересно. Да дойде ново семейство си е постижение. - засмя се Джемин

- Е ще ги видиш. Нали все пак живеят срещу вас. - успокои го Марк губейки интерес към разговора

Докато любимците ни си стояха и си говореха вратата се отвори и Хендри, Янг и Шяоджун си влязоха спокойно.

- Абе Джемин. Новите ти съседи изглеждат интересни. - засмя се Хендри и се настани на дивана

- Чакай. ВИДЯЛ СИ ГИ? - извика Джемин любопитно

- Ами поне един от тях. Ейсега беше на моравата им. - обясни Шяоджун не заинтересован от разговора

- Как изглеждаше? - започна да разпитва Джемин любопитно

- Видяхме го за няма и 5 минути идиот. Видях само че е с кестенява коса. - обясни му Янг сядайки в скута на Хендри

- Подяволите. ПАК ГИ ИСТЪРВАХ. - изръмжа Джемин а останалите се засмяха

Щеше да е дъъъъълъг ден за тях.

****

*с семейство Накамото*

Г.Т.Джисънг

- Ауч. - изохках аз тъй като се порязах за около 3 път през последния час

Веднага щом се порязах Шо дойде по най-бързия възможен начин.

- Добре ли си Сънги? - попита брат ми притеснено но щон видя порязването въздъхна. - Кога че се научиш да внимаваш а? Искара ми акъла.

- Извинявай хьонг. Адски некъдерън съм.

- Нишо споко. Сигурен ли си че си добре? Още си начинаещ и мирисът на кръв може да те подлуди леко.

- Мисля че съм добре.

- Дай да ти сложим лепенка.

След което взе аптечката, изми ми пръзста и ми сложи лепенка с мечета. Казах ви. Имам най-добрият хьонг на планетата.

- Сънг искам да внимаваш с нещо. - започна да казва спокойно той а аз го погледнах объркано. - Къщата до нас. Забелязах че някой постоянно гледа насам.

- Мислиш че е ловец? Да кажем ли на нашите?

- Шшшшт. Успокой се. Съмнявам се да е ловец. Но внимавай. Ако стане нещо веднага кажи на мен или татко.

Аз кимнах и той ме потупа по главата след което тръгна към стаята си. Виждате ли да си хибриден вампир не се приема добре в наши дни. Ние не сме точно вампири но не сме и хора. Погледнете го така. Стареем като хорара но имаме силите на вампири. Можем да излизаме на слънце но високите температури и яркото слънце ни отслабват и ни влиаят на здравето също така се нуждаем от кръв но не постоянно. Веднъж седмично а за начинаещи вампири като мен два пъти седмично. А и май забравих да спомена че има ловци който искат да ни заловят и избият до един!