Живота на Чонло беше нормален.
Живота на Джисънг беше объркан.
Чонло обича да е в светлината на прожекторите.
Джисънг не иска да се набива на очи.
Двамата са пълни противоположности. Но нали знаете какво казват хората. Противоположностите се привли...
На другия ден децата станаха, оправиха се и макар и разстроени от натрупалата се ужасна информация отидоха на училище заедно с Лукас. Щом влязоха в сградата момчетата се отправиха към приятелите си получавайки само бегъл поглед от Лукас намеквайки им да внимават. За щастие двата малки хибрида поне в разгадаването на намеци бяха много добри. Момчетата умело скриха тревогите си замаскирайки всичките си чувства дори пред гаджетата си. Щом часовете започнаха всеки си отиде по съответните стаи за следващите 3 часа. Голямото решиха да обядват навън тъй като времето беше страхотно. Събраха се под дървото в двора и се заговориха за най-различни теми. Лоло отиде до кошчето за боклук когато наблизо играещите футбол ученици по погрешка запратиха топката към него. Топката летеше бързо което попречи на Сънг да реагира светкавично както в повечето случай. За щастие един мъж издърпа Лоло точно преди топката да го достигне. Естествено Сънг веднага дотича покланяйки се на мъжа.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Хлапето на Накамото? Ха, Чой беше прав. Приличаш много на него. - каза мистериозният мъж и се подсмихна самодоволно.
Преди хлапетата да отреагират или преди Лоло да е имал шанса да благодари на спасителя си, тайнствения мъж влезе в училището.
- Кой беше този? - попита Джено мигайки срещу входната врата на училището.
- Аз ако знаех да ви кажа. - въздъхна Сънг прегръщайки Лоло в обятията си. - Как си малчо?
- Добре съм Сънги. И нали знаеш че на години аз съм по-големия? - попита ниското момче кикотейки се.
- Знам но аз съм на височина.
На което цялата им групичка се засмяха и влязоха в час. Но съвсем за кратко Сънг и Шо се спогледаха мислейки си едно и също нещо: „Този тип да не би също да беше хибрид?"
****
Юта в момента се намираше на онлайн среща с съвета и честно казано се чудеше как да се отърве. Знаеше че имат много важни теми за обсъждане но честно казано тези хора не приемаха нещата така. През по-голямата част спореха за нещо и на Юта му писваше. В края на срещата Джони стоеше на вратата и го гледаше въпросително.
- Засилват армиите в всеки град. Ще пратят по един следовател по петите на ловците в всеки голям квартал. Колкото до Невен и Чой те били наша отговорност и да сме ги правили каквото щем стига да се отървем от тях.
- Да, да. То толкова лесно става щото.
- И аз това казах ама кой ни слуша нас. А ти защо си тук Джони? Не трябва ли да си при Тен?
- Трябва но усетих нещо. Или по-скоро някого.
- Добре изплюй камъчето. Достатъчно мистерии за разгадаване имам че и за тази да се тревожа.
- Мисля че Невен е пробудил най-верните си слоги и имам чувството че усещам един от тях тук в нашия град.
