Bloody tears

43

Никой не знае от къде на Джемин му хрумна гениалната идея да готвят но ето че в момента ЯнгЯнг, Джемин и Шотаро бяха в кухнята и готвеха. ЯнгЯнг отговаряше за салата, Джемин за същинското ястие а Шотаро за десерта. Да се каже че в кухнята е пълен хаус ще е подценяване на ситуацията. Лоло помагаше на Шотаро като буквално беше негов асистент. Шяоджун беше залепен за ЯнгЯнг както Ронджун за Джемин а Хечан реши че ще е най-полезен като почиства нещата който те цапат. Топовете им стояха и ги гледаха влюбено докато телефона на Шотаро не звънна а той беше целия в брашно.

- Чонло ще видиш ли кой е моля те?

Лоло кимна и взе устройството като погледна екрана и леко се намръщи което не остана незабелязано от гаджето му.

- Пише „Хару-чан". - каза им спокойно лоло усещайки се как Сънгчан ще започне да ревнува

- Какво се сети този идиот пък сега. Сънг вдигни ти. Аз съм целия в брашно.

Сънг кимна леко не искайки да кара гаджето си да ревнува но все пак взе телефона и вдигна.

(всичко удебелено е на Японски) 

Х: ШОТАРО. 

С: Не е Шотаро а съм аз. Какво има Хару-нии?

Х: Джисънг. Слава богу че вдигнахте. Добре ли сте?

С: Разбира се. Защо да не сме добре. Какво е станало?

Х: Не знам как но ловците знаят кои са хибридите в целия град. Очевидно имат списък. Всички са застрашени Джисънг. Вие също.

Чувайки това зениците на Джисънг се разшириха и той се изправи. Можеше да усети бушуващите си емоции. Шотару също ги усещаше. Страх, гняв и чувство за безнадеждност се биеха в Джисънг и той едвам се сдържаше да не се отдаде на инстинктите си и да остави вампирската си част на показ.

С: МОЛЯ! Вие добре ли сте? Как са Аса и Йоши? А останалите?

Х: За сега сме добре. Намерихме скривалище. Свързахме се с съвета. Чакаме да ни изтеглят. Но много от нашите бяха хванати Сънг. Повечето бяха убити на място. *от вън се чува шум* Хората на съвета са тук. Ще ви се обадим когато можем. Пазете се Джисънг. Предупреди и вашите да внимават. Може да имат информация и за тях.

С: Вие също се пазете чу ли ме. Ако има нещо веднага ни се обадете.

Х: Ясно. Чао за сега. 

След което и двете страни затвориха Джисънг се обърна към обърканите си приятели и брат.

- Какво става? - попита го Шотаро макар от погледа на Сънг да знаеше че е нещо сериозно

- Очевидно някакви ловци на животни са обикаляики из квартала ни и явно са с незаконен лиценз и ловят домашни любимци. Хару искаше да попитам чичо Джони и аппа дали не знаят с кого да се свържат за да помогнат.

Шотаро веднага се усети за какво става на въпрос. Когато бяха в Япония си измислиха тайни кодове с който да могат да говорят ако стане нещо спешно. „Ловци на животни" бяха ловци който искаха да ги убият, „незаконния лиценз" означаваше че са по-петите им и не са аматьори, а това че трябва да „попита Джони и баща им за помощ" значи веднага да се обади на баща им.

- Ще се обадя на аппа и се връщам нали? - усмихна им се Сънг и целуна Лоло по бузата за да не ги плаши а Шотаро се върна към готвенето си

Защото трябваше да се плашат и то много. Сега бяха загазили и то много.