Bloody tears

2

*в боксова зала в Сеул*

Едно момче на не повече от около 18 си искарваше целия яд на боксовота круша в любимата си зала.

- Този път кий те ядоса? - въздъхна най-добрият му приятел

- Копелето с което тъпата ми приятелка ми изневери може би? - изръмжа той продължавайки да удря крулата

- Казах ти че тя не струва ама ти нееее. Влюбен съм. Ми на ти ся една любов.

- Млъквай Сънгчан. - изръмжа бесният му приятел. - Да не си го искарам на теб след малко.

Сънгчан се засмя и седна на една от скамейките. След известно време се появиха още двама досадници.

- Какво му е на Чонло? - попита единият загледан в приятелят им който не просто биеше ами пребиваше боксовата круша

- Оная му е изневерила и сега е бесен. - обясни Сънгчан не много заинтересован

- Ясна работата. Ами така става като всеки път си избира кифли или курви. - засмя се другият новодошъл

- МЛЪКВАЙ МАРК. - извика Чонло кийто не отделяше очи от целта си да убие тая круша

- Чонло стига се ядосва. Станалото станало. Няма как да го промениш. Просто я забрави и продължи напред. - въздъхна другото момче

- Лесно ти е Джено. Ти имаш не една а две сродни души. - въздъхна Ло и остави крушата като отиде при приятелите си. - И ти и Хендри сте късметлии. Имате по 2ма прекрасни партньора до вас който ви обичат и небиха ви избеверили.

- И ти ще си намериш. Е може да не са двама или две но ще си намериш някого. Рим не е построен за един ден все пак. - успокояваше го Джено

- Дами и господа нашият любим терапефт И Джено. - засмя се Сънгчан. - А като стана дума за Хендри той къде е всъщност?

- С ЯнгЯнг и Ксяджън навън. Каза ченаправо ще доидат у Джемин после. - отвърна му Марк

- А зажравих да ви кажа че Джемин е поканил и Хечан. - усмихна им се Джено

- Още ли имат мерак той и Ронджун да ме сватосват с него? - въздъхна Марк

- Аха. - усмихна му се Чонло

- Няма ли да се откажат? - въздъхна Марк уморено

- Никакъв шанс. Ти познаваш ли ми бебетата? - засмя се Джено. - А ти защо не му дадеш шанс?

- Прекалено е савлюбен за мен. - оплака се Марк

- С това си мислене ще си останеш сам за цял живот Марки. - присмя му се Сънгчан

- Ти да мълчиш бе. - изръмжа му Марк

- Стига се карахте че звучите като малки деца мамкав ви. - изръмжа им Чонло вече писвайки му от бесмислените им шибани спорове

- Абе и тримата сте ужасни в избирането на гаджета. Чонло винаги си ги избира такива който кифлеят и им пука само за парите, Марк си ги избира малоумни и повърхностни, а Сънгчан такива който им омръзва връзка след няма и 2 дена. Защо просто не оставите на нас с Гендри да ви изберем? - подигра им се Джено

Момчетата се спогледаха след което занериха приятелят си с всичко което намериха около тях. Постояха мълчаливи за няма и 1 минута и избухнаха в смях.

- Хайде Чонло преобличай се че не искам да карам Джемин и Ронджун да ни чакат. Ще кажа на Хендри да ни чакат направо там. - заповяда им Джено и всички кимнаха. - Айде че Джемин ми омрънка живота.

- Защо какво е станало? - попита Ло (Чонло)

- Очевидно Джемин има нови съседи. Преместили са се снощи и сега е любопитен да ги види как изглеждат но не искал да е сам когато това стане. - въздъхна Джено

- Оуууу не ревнувай. - присмя му се Марк

- Я да млъкваш. Имам им пълно доверие и на него и на Ронджун. - изръмжа му Джено а всички останали се засмяха

Накрая Чонло отиде да се оправя а другите го изчакаха. Все пак никой не искаше да кара На Джемин да чака. Защото тогава беше страшен. Много страшен.