Bloody tears

56

- Ние..... сме хибриди. - каза Джисънг вече писвайки му да лъже.

- Аха а аз съм краля на Испания. - присмя се Хечан. - Бъдете сериозни или ще ви набия и не ми пука че гаджетата ви после ще ми се сърдят.

При чутото Сънгчан присви очи и издърпа Шотаро още по-близко до себе си а Чонло се сгуши повече в гаджето си.

- Не се базикам Хюк. Ние сме хибридни вампири. Имаме всички сили на вампирите но можем да стареем. Малко по-бавно на стареем. Също така наистина пием кръв но не се нуждаем постоянно от нея. Можем да живеем седмица без кръв. - обясни Шотаро.

- Значи чичовците ви и треньор Лукас.... - започна Шяоджун чудейки се как да завърши че да не звучи гадно за момчетата.

- Са като нас? Дап. - отвърна Сънг.

Момчетата замълчаха обработвайки цялата информация. Честно казано им дойде в повече цялата информация.

- Защо не ни казахте? - попита Чонло вперил поглед в гаджето си

- Искахме. Планирахме днес да го направим. Затова и бяхме толкова напрегнати. Тъкмо щяхме да ви кажем когато този се появи. - въздъхна Сънг и пусна ръката си която обгръщаше Лоло. Мислеше си че Лоло ще избяга от него......колко само се лъжеше.

- Казал ли съм да ме пускаш? - попита Лоло саркастично.

- Но аз си помислих че.....

- Не ми пука вампир, върколак или извънземно си. Веднага си върни ръката на кръста ми. Няма да се отървеш от мен толкова лесно колкото си мислиш.

Сънг остана без думи и изпълни заповедта на гаджето си. Шотаро погледна към Сънгчан с въпросителен поглед.

- А ние...

- Какво ние? - попита Сънгчан и му се усмихна топло след което му вдигна главата така че да срещнат погледите си. - Помниш ли какво ти казах когато бяхме двамата в къщи? Ще бъда до теб. Без значение какво. Обичам те Шотаро.

Шотаро се насълзи от сладките думи и се сгуши в гаджето си. Джисънг беше щастлив но сега идваше другата сложна част. Приятелите им.

- А ние с вас..... - започна Джисънг но беше прекъснат от Марк

- Вече не искаме да виждаме.

- Разбирам. - кимна Джисънг. Разбираше ги. Нормално беше да реагират така. Шотаро едвам се сдържаше да не се разплаче. Разбираше ги но все пак му беше тъжно.

- Ама вие наистина ли се вързахте? - подигра се Хендри и всички останали се засмяха.

- Няма да се отървете толкова лесно от нас кретени такива. - усмихна им се Джемин

- Не ви ли е страх от нас? - Шотаро беше доста объркан.

- От вас? Ма да бе. Ти си мил и добричък. Повече ме е страх от бълхите. - ухили му се ЯнгЯнг.

- А Джисънг слуша Лоло така че и той е безобиден. - засмя се Ронджун.

- Големия страшен вампир го е страх от гаджето му. - подигра се Марк.

- В моя защита и аппа го е страх от омма. - защити се Джисънг а другите се засмяха

- А тоя който ни нападна къв беше? - попита Хендри любопитно

- Това е дъъъъъълга история. - въздъхна Шотаро.

- Имаме време. - усмихна му се Джемин.

- Е добре. Значи.....

И така Шотаро започна да разказва на момчетата клюките около тях. Имаха да им разказват много все пак. Но нещата не бяха свършили. Не още. Сега започваше интересното.

....To Be Continued....