Bloody tears

7

Както мина първия час така и минаха и втори и трети. Дойде голямото и Джемин замъкна на сила Джисънг до стаята на Джено. За капак в коридора се срещнаха с Хечан, Ронджун и Шяоджун. След като ги представиха на Джисънг се замъкнаха всички в стаята на 12ти клас. Там видяха как Марк се готви да събуди Шотаро а на това Джисънг истръпна.

- Сори! - извика им Джисънг стреснато. - Не бих го направил на твое нясто.

- Защо? - Попита Марк с вдигната вежда

- Когато някой друг освен аз или нашите го събуди става страшен. - въздъхна Сънг. - Остави на мен. - След това Сънг се доближи до стола на Шотаро и клекна като заговори меко и нежно. - Хьонг събуди се. Шо-чан. Ставай. Моооля.

Шотаро се поразмърда малко и се размърда като отвори очи мигайки наоколо.

- Кют. - проплака Сънгчан взирайки се в Шотаро

- Шотаро време е за обяд. Ставай. - извика Марк весело

Преди обаче Шитаро да каже нещо и двамата усетиха мирис на нещо познато. Познато и вкусно.

- Ауч. - извика една от другите ученички в стаята

- Какво направи Лия? - попита приятелката и

- Порязах се на ножицата.

- Хайде да идем до сестрата. - след като каза това двете момичета излязоха

Джисънг заби на място тъй като за начинаещ вампир миръсът на кръв е по фрапиращ от на старши. Чонло се загледа в него чудейки се какво му стана изведнъж.

- Джисънги добре ли си? - попита Джемин който се намираше в обятията на Ронджун и Джено

- Добре съм просто.... - започна Сънг но беше победен от Шотаро

- Понякога му пада захарта и става така. И тъй като тази сутрин не закуси е нормално. Ще се научиш накрая да слушаш омма и аппа и да ядеш преди училище. - уж го скастро Шотаро а Джисънг кимна

- Тогава да те заведем да хапнеш нещо още сега. - усмихна му се Чонло а приятелите му го изгледаха като полезно изкопаемо

Джисънг кимна червен като домат а Шотаро само повдигна вежди.

Г.Т.Шотаро
Май някой си хареса братчето ми. Колко сладко. Май и Сънги не е много безразличен. Ама ако Чонло го накара да направи нешо което не иска или му разбие сърцето че го пречукам след което ще го предам на аппа.

Г.Т.Н
Тъй като Шотаро озлезе последен от стаята другите бяха тръгнали напред смеейки се на нещо казано от Джемин но един беше по-назад и го чакаше. А именно Сънгчан. Шотаро го погледна любопитно а Сънгчан му се усмихна миличко и срамежливо.

- Не исках да вървиш сам.

Шо му се усмихна и кимна разбиращо.

- Мерси. Много сладко мило от твоя страна. - Шотаро се доближи опасно близко до него и се загледа в очите му. - И между другото. Ти също си много Кют. - след като каза това тръгна напред а Сънгчан замръзна. Нима го беше чул като каза че е Кют?

- Идваш ли? - попита Шотаро и Чан(Сънгчан) кимна последвайки Шо

Шотаро се усмихна на това което направи. Извинете моля но все пак имаше свръх слух. Нали беше вампир-хибрид. Дори полу заспал чува добре  и най-вече чува нещата казани от хора към който има интерес.