Bloody tears

31

Вечерта мина прекрастно за 3те семейства. Съпрузите оспяха да се поупознаят, Майките да наваксат а децата да прекарат още време заедно. Накрая всички се прибраха и заспаха. Другата сутрин обаче беше по-забавна. Щом станаха Шотаро и Джисънг отидоха на училище нормално НО в училище започна купона. Веднага щом Джемин, Шотаро и Джисънг стъпиха в двора и се срещнаха с Ронджун, ЯнгЯнг, Хечан и Шяоджун какво да видят. Накакви момичета бяха наобиколили гаджетата им, сваляха Марк, Джено, Сънгчан и Хендри а до тях беше Чонло скучайки. Личеше си че момчетата се опитвт да ги разкарат ама нещо не им се получаваше. Шотаро и другите избесняха и веднага отидоха при гаджетата си а Джисънг се чудеше как да спре брат си да не захапе някое от момичетата.

- За коя се взе да сваляш това което е НАШЕ. - изръмжа Нана

- Кои сте вие бе? - извика едно от момичетата

- Ние. НИЕ кои сме. Невероятно. Сънг не може ли да я ударя? Ама силно. - изръмжа Шотаро.

- Давай. Едва ли омма и чичо Тен ще се шокират като се има предвид че те те учиха да си такъв. - засмя се Джисънг

- Бебе не си цапай ръцете с тях. - усмихна му се Сънгчан

- Ама аз искааааам. - нацупи се Шотарто

- Алооо кви сте вие бе. - изръмжа друго от момичетата

- Гаджетата ни. - обясни Джено прегръщайки Ронджун и Джемин

Марк обви ръце около Хечан, ЯнгЯнг и Шяоджун се залепиха за Хендри а Шотаро буквално застана пред Сънгчан защитно.

- На ваше място бих си тръгнал. Нервите на брат ми са на предела си а като запали и аз не мога да го спра да не ви удоши. - въздъхна Джисънг и застана до Чонло. - Сериозен съм. Шотаро макар и нисък не е за подценяване.

Шотаро се подсмихна мазно а Сънгчан го прегърна. 

- Да вървим в час моля, стига сте се занимавали с тея. - каза им Чонло и потегли напред последван от Сунг а след него тръгнаха и останалите. Накрая Шотаро се сети нещо и се обърна към момичетата.

- Да не съм ви видял повече около тях или няма да съм толкова мил.  - усмихна им се садистично Шотаро и тръгна към приятелите си като гушна самодоволно гаджето си.

Момичетата стояха и се ядосваха.

- Ще им го върнем нали? - попита едно от момичетата

- Ама естествено.  След училище ще видят те. - усмихна се другата

Само ако знаеха какво всъщност ще стане наистина.

****

- Юта. Джънгу се обади. Самолета им тръгва след два часа. Към 3 някъде ще са тук. Пратих му адреса. Предположих че ще искаш всички да сме в една къща за безопастноста на децата и на Тен и Тейонг. - обясни му Джони

- Прав си. Ако и четиримата сме тук ще е най-добре. - въздъхна Юта

- Стига си го мислил чу ли. Ще се оправим. Този път ще се погрижим да умре.

- Не е толкова лестно Джони. Щом онази мижитурка е жива. - въздъхна Юта. - Но си прав за едно. Ще се погрижа никога повече да не се събуди. Обещавам ти.