Bloody tears

42

Ах неделя. Блаженият последен ден от седмицата. Момчетата се бяха насъбрали в къщата на Джемин и решиха да гледат филм при което всяка двойка си се беше гушнала. Къде гледаха филма, къде се натискаха. Май повече беше натискането честно казано но на кой ли му пука?

- Можете ли да си представите. Истински вампири сред нас. Не е ли вълнуващо? - от нищото изведнъж изцепи Джемин.

Шотаро и Джисънг само се спогледаха за кратко след което се намръщиха леко.

- Не. - казаха двамата Накамото в един глас. Щом се усетиха как е прозвучало това леко се стреснаха че ще бъдат заподозрени или най-малкото сметнати за откачени но за щастие това не стана.

- Те са прави. Пък и фактически никой не може да потвърди или отрече факта дали съществуват. - съгласи се с тях Хечан

- Пък и ми трябва по-добро основание от някаква стара и размазана снимка на някакви мъже облечени в роби. - с тях се съгласи и Джун

- Аз пък вярвам. Няма как на този свят да няма поне нещо свръх естествено. - кимна му Янг и двамата с Нана си дадоха пет.

- Сериозно досега само темата за вампирите не бяхме повдигали. - засмя се Джено целувайки сладките си гаджета.

- По-добре от колкото да ви слушаме караниците за глупости. - сви рамене Лоло усмихвайки им се уж миличко и невинно но и все пак скривайки се защитно в Джисънг.

- Абе я. Хвана си гадже и много отворен стана. Досада такава. - засмя се Марк

- Не ми го обиждай Марк. - предупредително му изсъска Джисънг.

- Марк не ядосвай брат ми. Не ти живееш с тоя демон. - засмя се Шотаро

- Моля. Сравнение с теб аз съм ангелче хьонг. - засмя се малкия.

- И от кога?

- Винаги съм бил скъпо ми хьонг.

Другите очакваха да започнат да се карат че даже и да се сбият като всички нормални братя а те взеха че се засмяха и се усмихнаха един на друг.

- Май прекарваме твърде много време с омма и чичо Тен а? - попита ниския японец.

- Мислиш ли. Не ни влияят здравословно. По-безопасно е при аппа. - отвърна Сънг на което двамата братя Накамото пак се засмяха.

- Знаете ли сега се замислих нещо. Как така се разбирате толкова добре. Всички братя който познавам искат да се избият по принцип. - полюбопитства Джено.

- Знам ли. Винаги е било така предполагам. Сега като се замисля и Хару и Аса се разбираха прекрасно. Явно нещо ни е сбъркано просто. - предположи Шотаро а Джисънг се засмя.

- То те са си сбъркани по рождение ако не помниш.

- А кои са те? - полюбопитства Хендри.

Джисънг и Шотаро веднага усетиха промяната в пулса на гаджетата си. Ревнуваха. сладко.

- А Хару е най-добрият ми приятел. На кратко от Харуто, а Аса е най-добрият приятел на Джисънг. - обясни ниското момче сгушено в гаджето си.

- Името му всъщност е Асахи но всички му викаме Аса. По принцип и те са братя и затова сме толкова близки. - довърши обяснението на брат си след което започна да трие успокоителни кръгове по раменете на гаджето си за да намали стреса от ревността. Можеха да са спокойни поне че приятелите им са в безопасност в Япония. Или поне така си мислеха.

****

*Токио, Япония*

В близост до местно училище беше избухнал бунт . Навсякъде можехте да видите бягащите деца но по-страшното беше че ако се загледате всъщност можехте да видите вампирите бягащи от нещо. Нещо наречено ловци. 6 момчета се бяха скрили в една близка уличка нямащи вече сили да бягат.

- Как са разбрали кои сме? - запъхтяно попита едно от момчетата

- Не питай мен. Но щом знаят имената на всички хибриди в нашето училище значи имат информация за всички. Това не е добре. - обясни едно от другите едвам дишащи момчета

- Значи знаят и за тези който ги няма в момента. Трябва да се обадим на Джисънг и Шотаро спешно.

- Първо да решим как да се измъкнем от улицата жив гений такъв.... 

....𝕿𝖔 𝕭𝖊 𝕮𝖔𝖓𝖙𝖎𝖓𝖚𝖊𝖉....