Bloody tears

59

Сехун погледна към Кай и въздъхна. Знаеше този поглед. Знаеше го наизуст.

- Сега се връщаме деца. Кай пак го хванаха лудите.

Децата се засмяха но знаеха че нещо не е наред. Сехун последва Кай в кухнята и веднага щом бяха вътре Кай затвори вратата.

- Какво става Джонгин?

Кай въздъхна. Трябваше да му каже. Иска не иска нямаше избор.

- Юта, Джони, Лукас и Джънгу отиват в някаква фабрика в която най-вероятно се крият Невен и подчинените му. ДиО идва при нас. Според него Юта си е наумил да приключи с Невен сега. Ядосан е. И то много.

Сехун изръмжа и одари по плота.

- Страхотно. Само война ни липсваше сега. Кажи ми че поне с тях има и други а не са тръгнали като пълни тъпаци сами. Моля те кажи ми поне това.

Виждайки поклащането на главата на Кай, Сехун вече съвсем се отчая.

- Има още нещо. За сега не трябва да казваме на децата и на Тен и Тейонг. В това си състояние на Тен не му трябва стрес а ако кажем на децата ще тръгнат след баща си а това не е добре. Джисънг прилича твърде много на Юта и ще действа безразсъдно.

- Чакай, чакай, чакай. Искаш да ми кажеш че сега сме закотвени тук и не можем да помогнем на останалите. За капак не можем да кажем на другите в тази къща какво става? Просто прекрасно.

- А и трябва да измислим оправдание пред родителите на приятелите на Шотаро и Джисънг защо децата им са тук без да ги предупредят.

Сехун погледна Кай на кръв а в отговор получи само усмивка.

- Когато всичко това свърши си взимам поне месец почивка. Заминавам при моя Лухан и това е. Вие се оправяйте.

Кай се засмя но все пак кимна. Хубаво беше че в такива ситуации Сехун винаги успяваше да разсмее всички. Но докато двамата си говореха не знаеха че някой всъщност ги е чул и не знаеше как да реагира на всичко чуто.

***

За да не привличат излишно внимание Юта и останалите минаха през гората. Движеха се светкавично бързо. Чак биха собствените си рекорди. През целия път си мълчаха и следваха Юта. На половината път обаче, едно дърво полетя към тях. Естествено момчетата го избегнаха и погледнаха към посоката от която долетя. От там мернаха един силует който все повече и повече се приближаваше. Когато най-накрая беше на значително близко разстояние до тях момчетата въздъхнаха.

- Не те ли бях убил? - въздъхна Джънгу

Мъжът само се подсмихна и метна още едно дърво в посока на Джунгу. Той го избегна без проблемно и се ухили.

- Момчета вие продължавайте. Този е мой. Този път ще умре наистина.

Другите кимнаха и Лукас го дари с целувка преди с Джони да отпрашат напред.

- Щом приключиш тук ни намери. - заповяда му Юта и щом видя кимването на приятеля си и той потегли оставяйки Лу сам с мъжа.

- Да започваме Джънгу.

- Бързаш да умреш ли Джи?

И веднага след това двамата се затичаха един срещу друг готови да започнат битката. 

....To Be Continued....