Bloody tears

12

На другата сутрин Джемин замъкна всички до къщата на Хечан за да проверят какво е станало. Щом бяха пред къщата ЯнгЯнг искаше да звънне на звънеца но Джемин го спря.

- Имам по-добра идея. - ухили се Джемин и изваеи някакъв ключ от под една саксия

- Как знаеше че е там? - попита Лоло(Чонло) объркано

- Веднъж идвах да му помагам за един проект ама си бепе забравил ключовете и искара резервния. Не бях сигурен дали бе го е преместил ама той е толкова тъп че едва ли че се сети. - обясни им Нана и отключи вратата

- Аййй умното ми бебе. Как успях да си намеря двете най-сладки и умни бебета. - изкиска се Джено

- Няма как да имаш най-сладките като те са при мен. - изплези му се Хенди

- Тук ще поспорим. - изръмжа Джено

- Айде да млъкнете и двамата викам аз. - изръмжа им Лоло

- Ти па не се обаждай. - извикаха двете момчета в унисон

- Абе я.... - започна Чонло но беше прекръснат от Джисънг който постави ръка на рамото му

- Остави ги да се карат. Ще се изморят и накрая ще млъкнат. А сега да влизаме.

Лоло кимна и тръгна с Джисънг оставяйки спорещите идиоти зад себе си. Щом влязоха чуха шум от кухнята и си влязоха спокойно вътре. А там намериха Марк който цешуваше врата на готвещия Хечан.

- ЗНАЕХ СИ! - извикаха ЯнгЯнг и Джемин

- Пхахаха. Марк да не го изядеш само. - присмя се Сънгчан

- Какво правите в къщата ми и как по дяволите влязохте? - извика Хечан избенадано

И така момчетата почнаха да му обясняват. Хечан накрая въздъхна. Защо ли не се и очуди.

- Джемин мразя те понякога. - изръмжа Хепан и се скри в Марк

- Значи вие двамата сега сте....? - започна Шяоджун но беше прекъснат от Марк

- Двойка. Ние сме двойка. Хечан е мой. - обясни Марк прегръщайки кръста на червения като домат Хечан

- Е чия идея беше това да ни оставите сами снощи? - изръмжа Хечан

Джемин и Янг посочиха към Джисънг искайки да се оттърват от Хечан и яроста му.

- Предатели. - изръмжа Джисънг

Хечан се доближи опасно до Сънг, а Лоло беше готов да помогне на Сънг. Но не се наложи помощ тъй като Хюк го прегърна.

- Благодаря, благодаря, благодаря. - извика Хюк щастливо пускайки бедния сплескан Джисънг. - Длъжник съм ти.

След като каза това пак се върна при сладкото си гадже.

- Ей ами на мен благодаря? Аз бях този който се мъчеше да ви сватоса от един месец насам. - изръмжа Нана

- Ама ти си тъп и не успя така че за теб няма благодаря. - изплези му се Хюк

Ронджун гушна бедния Нана за да не се сърди. А останалите плюс самия Нана избухнаха в смях накрая. Бяха щастливи че нещата вървяха добре. Или поне така си мислеха.

****

*в къщата на Накамото*

- Разбрах. Добре ще се погрижа. Ако стане нещо ще ви се обадя. Благодаря.

Юта затвори телефона и въздъхна. Тейонг го видя умислен и го прегърна в гръб.

- Какво каза съвета? - попита Те

- Човекът измислил филма не е този за когото се представя. Проверили са но името което е използвал е псевдоним. Знаят само че живее някъде в Корея. - въздъхна Юта и се обърна прегръщайки съпруга си

- Какво ще правим Ю? Пак ли ще бягаме? - попита Те притеснено

- За сега не. Но ще трябва да бъдем внимателни любов.

- А децата?

- От утре ще започна да ги обучавам. Ще се наложи да се научат как не само да прикриват и контролират но и да използват способностите си. Скороста, регенерацията, слуха. Ще са им от полза.

- Ще се наложи и да ги научиш да се бият Ю. Особедно Сънг. Искам или не той е наследил твоята сила. Ще му е нужна за да се защитава. И Шотаро също.

- Знам, знам. Ще ги науча. - въздъхна Юта

- Обичам те нали знаеш? Не се тревожи. Справял си се с толкова ловци и лунатици искащи да ни разкрият. И с това ще се оправиш. Кралю мой. - усмихна му се Те

- Хах. Бях забравил как звучи да ми казваш крал. Кралице моя.

Двамата се засмяха и Те го дари с сладка целувка.

- Хайде да тръгваме че да не закъснеем за работа. - усмихна му се Юта и Те кимна като двамата излязоха хванати за ръчичка

Те беше прав за едно. Това нямаше да е първата криза на Юта. Но щеше да е първата на Джисънг и Шотаро. Въпросът сега е....дали те ще се справят с нея?