Bloody tears

5

Щом се беше качил на клона където е котето Шитаро се доближа бавно до него и го пое в ръцете си.

- Здравей маниче. - усмихна му се Шо и го погали. - Хайде сега да те свалим долу нали?

След като каза това Шотаро започна да слиза надолу като внимаваше да не падне той или котето. Веднага щом бяха долу Джисънг го прегърна силно.

- Шо-хьонг ти го свали. Мерси. - извика Сънг(Джисънг) щастливо и взе котето от Шотаро. - Здравей мъниче. Знаеш ли как ме уплаши а?

Джемин, Хечан, Ронджун, Шяоджун и ЯнгЯнг отидоха до Сънг и почнаха да си играят с котето. Шотаро се засмя на брат си и го гледаше колко е щастлив.

- Хей. Ти трябва да си новият съсед на моя Джемин. - започна да говори с Шотаро. - Аз съм И Джено. Гаджето на онези бебета там. - докато казваше това посочи към Ронджун и Джемин. - Бебето ми с сивата коса е Ронджун а с розовата е Джемин. Джемн е новият ви съсед.

Шотаро го погледна предпазливо но след като останови че не е заплаха се усмихна леко.

- Аз съм Накамото Шотаро о онова голямо бебе там е брат ми. Накамото Джисънг.

- И ние ли трябва да се представяме. Офффф скукаааа. Ама ок. Аз съм Хемдри. И да сме на ясно. Онези двамата са ЯнгЯнг и Шяоджун. Мой са. Долу лапите.

Шотаро се засмя и кимна.

- Ясно. Забранена зона са. Схванах.

- Доволен съм от отговора ти. - кимна Хендри одубрително

- Аз съм Марк.

- Чонло.

- А-аз.... - започна Сънгчан ама зацепи

- Това е Сънгчан. Малко е тъп не му обръщай внимание. - подигра му се Марк ама Сънгчан така и не го отрази

- Хьооооонг. - извиха Джисънг. - Можем ли да го задържим?

- Мисля че ако пак прибереш някое бездомно животно нашите даже няма да забележат. . - засмя се Джисънг. - Пък и щом се навиха да прибереш онова голямо куче и на това ще се съгласят.

- Май не ви е за първи път да прибирате бездомни животни? - попита Джено смеейки се

- Не. Джисънг осиновява всяко бездомно животно, носи го в къщи, къпе го, храни го и после му намира дом. Нашите вече са свикнали. - засмя се Шотаро а Джисънг се изчерви

Докатп гледаше изчервеното лице на Джисънг в главата на Чонло имаше една дума: "сладко".

- Ами няма да го оставя на вън я. Виж го колко е малко и крехко. Ами ако някой го нарани? Или ако пак се качи на дървото и не може да слезе? - започна да се панира Дбисънг

- Аз ще го взема. - оведоми ги Чонло и всички без Сънг и Шо го погледнаха все едно му е пораснала втора глава

- Наистина ли? - попита Сънг и веднага щом Чонло кимна и спечели прегръдка. - Мерси, мерси, мерси.

- За нищо. Прав си. Твърде сладко е че да остава на вън. - усмихна му се Чонло

Джисънг се дръпна от прегръдката и му подаде котенцето нежно.

- Сънг да влизаме преди омма да се е притеснил. - каза му Шотаро и тръгна към къщата. - Ще се виждаме наоколо хора.

- Чао на всипки. И мерси за помоща с котето. - след като каза това и Джисънг влезе в къщата

Щом ги нямаше всички се обърнаха към Чонло.

- Какво бе? - изръмжа им той

- Какво ли. Чонло ти предпочиташ кучета. Защо се нави да осиновиш котката? - попита Сънгчан тотално объркан

Чонло сви рамене и тръгна към къщата все още гушкайки котето което до преди няколко секунди беше в обятията на Джисънг. Да прегърнеш нещо прегърнато от Сънг... за Чонло това караше сърцето му да бие малко по-бързо.