Живота на Чонло беше нормален.
Живота на Джисънг беше объркан.
Чонло обича да е в светлината на прожекторите.
Джисънг не иска да се набива на очи.
Двамата са пълни противоположности. Но нали знаете какво казват хората. Противоположностите се привли...
Джисънг беше много лмбопитен за абсолютно всичко. Затова още същия ден излезе извън къщата си за да разглежда какво има на двора. Но беше внимателен тъй като не искаше да притеснява родителите си и брат си. Накрая обаче чу приглушено "мяу" и като се огледа забеляза котенце качено на дървото.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Беше твърде малко че да слеза само а Сънг не можеше да се катери че да го свали. Затова опита най логипното нещо. Да се опита да го извика да слезе само. Но тъй като къщата дървото беше близко до съседната къща познайте кой любопитко го чу.
*с Джемин* Двете ни прекрасни двойки си се лигавиха на дивана докато другите се смееха на Марк и Хечан който искаха да се избият. Накрая обаче се чу едно тихо: "слез от там" от съседната къща и Джемин веднага провери като там видя новия си съсед мъчейки се да свали котка от дърво. Веднага хукна навън исползвайки възможноста да се запознае с него а останалите го последваха любопитни.
*с Сънг и Котето след излизането на тея нашите шматки*
- Мац пус пис. След от там моля те. - оплака се Сънг все още викайки котката
Джемин го приближи бавно и кротко за да не го оплаши.
- Хей. - заговори Джемин спокойно. - Имаш ли нужда от помощ? Джисънг се стресна в началото тъй като рязко се появиха твърде много хора но все пак кимна.
- Не иска да слезе но ако остане на дървото може да пострада. - оплака се Сънг
Джемин кимна и той и Янг застанаха до него започвайки и те да викат котенцето. Джено беше гушнал Ронджун и двамата се любуваха на Джемин а Хендри и Шяоджун се усмихваха сладко на ЯнгЯнг който беше с най-сладкото съсредоточено лице на планетата. Хечан също реши да им помогне като се пробва да се изкачи на дървото ама тупна по гъз на земята на което всички дори самият Сънг се засмяха. Чонло обаче се беше втренчил в Джисънг. Изглеждаше му интересно.
- Можем да пробваме да качим Янг на раменете на Джемин? - предложи Хечан
- Аха, аха. Ще ми го истърве и Янги че се нарани. Не мерси. - изръмжа им Хендри и Шаоджун кимна
Янг се усмихна на сладките си загрижени гаджета.
- Ами тогава вие измислете нещо бе. - оплака се Хечан
- Да хвърлим Чонло горе? - предложи уж сериозно Джено
- А да бе. И после ще имаме и заклещена котка и заклещен Чонло на дървото. - подигра се Сънгчан
Обаче Чонло не отреагира ами се доближи малко по близко до Джисънг който все още гледаше към котето притеснено. Изведнъж от къщата на Дбисънг излезе и още някой.
- Съъъънг обядът е готов. - извика Шотаро но щом забеляза брат си и голямата група момчета леко се стресна и веднага се доближи до тях. - Какво става тук?
- Хьоооонг. - проплака Джисънг и веднага отиде до Шотаро. - Онова котенце се е качило на дървото и не може да слезе а аз немога да го сваля. Те ми помагаха да го сваля но то не слиза.
Шотаро въздъхна и се обърна към дървото виждайки къде е котенцето.
- Стой тук. - каза му Шотаро и стигна до дървото като започна да се катери нагоре
Сънгчан се ухили и каза тихо но не твърде тихо тъй като стоящите до него Джено и Хендри го чуха.
- Този е секси. - ухили се Сънгчан
Джено и Хендри извъртяха очи с досада. Аааайде пак се почна с глупустите на Сънгчан. Обаче атракцията сега беше Чонло. Не беше погледнал към дървото ами към Джисънг.
