Живота на Чонло беше нормален.
Живота на Джисънг беше объркан.
Чонло обича да е в светлината на прожекторите.
Джисънг не иска да се набива на очи.
Двамата са пълни противоположности. Но нали знаете какво казват хората. Противоположностите се привли...
На другия ден Юта от рано започна с тренировките на момчетата. Искаше да са чодготвени а днес всички имаха почивен ден така че защо не? Тъй като не можеше да ги тренира навън реши че ще е най-удачно в мазето. Все пак мазето го декорираше Тейонг. Не беше типичното ти мазе.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
За да не счупят нещо изместиха всички мебели настрани. Ако Юта счупеше нещо Тейонг щеше да го остави на сухо а това не беше нещо добро. След 3 часа неспирни тренировки Юта остави момчетата да си починат но вместо това Джисънг остана да тренира още малко. Личеше ли си че се е метнал на Юта?
*с Шотаро*
Шотаро се качи уморено в кухнята тъй като беше гладен като за световно. Естествено там се намираше скъпата му омма готвейки.
- Хей малчо. Ей сега ще е готово. Как беше тренировката?
- Ужасна. Татко се побърка с тая свръх скорост.
- Хах да Юта понякога си е такъв. Но ето защо и си го обичкам толкова. - усмихна му се Те
- Омма разказвал си хиляди пъти как сте се срещнали с аппа но как разбра че е човекът за теб?
- Хммм. Не съм напълно сигурен. В началото, още преди да ме е поканил на среща, мислех че е само увлечение за да бъда честен. Но един ден обикалях безцелно и аз незнам защо. Минах през един парк и там го видях да играе футбол. Честно в онзи момент, като го видях там, потен и окалян, смеещ се и радващ се като малко дете на вкарания от него гол останових че искам да е мой. Само един поглед към този вдетинен глупчо и знаех че не мога без него.
- Това е сладко но не ми помага. - въздъхна Шотаро
- Чакай. Да не би бебето ми да има кръш?
- Не съм сигурен. Затова те питах. Не знам дали е просто увлечение, симпатия или любов.
- Послушай сърцето си. Свикнал си да осещаш чуждите ритми на сърцата им когато имат чувства но този път чуй своето. То няма да те излъже.
- А проблем ли е ако се влюбя в....човек?
- Естествено че не. Няма да си нито първия нито последния. В началото аз самият си мислех че Юю е човек. Не го усещах като хибрид. Вземи например Тейл. Ожени се за човек и сега са щастливо женени от години. Има значение само какво изпитвате един към друг.
- Мерси мамо. Ти си най-добрият.
След което Шотаро прегърна Те. Сега му оставаше само да послуша съвета на Те, а съдбата сама щеши да си покаже.
*с Джисънг*
След още малко тренировки Сънг се измори и седна на земята. Юта слезе отново долу и се усмихна на сина си.
- Нещо те тревожи ли малчо?
- Не просто....аппа ти как... кога разбра че си влюбен в омма?
- Интересен въпрос. - усмихна се Юта и се настани до него. - Вярваш или не когато ми се скара.
- Какво? - изсмя се Джисънг а след него и Юта
- Един ден след университета отидох до кафенето в което сладкия ми Тейонги работеше. Тогава го видях да събира счупени стъкла. Реших да помогна ама се порязах. Той ме замъкна отзад за да промиел порязването. Тогава почна да ми се кара че не било нужно да помагам, че трябвало да внимавам. Виждах колко е грижовен, мил и невинен. И тогава разбрах че искам да го запазя такъв. - обясни Юта а Сънг слушаше в захлас.
- Тате мисля че.....имам чувства към....човек.
- Синко няма значение дали е човек или хибрид. Важно е какво чувстваш. С Тейонги искаме само да сте щастливи.
Сънг се насълзи и гушна баща си. Сега му оставаше само да измисли дали наистина е влюбен в Чонло. Но благодарение на истоеията на баща си....беше една идея по близо.
