Bloody tears

49

Веднага след четвъртия час Шотаро и Сънг се заеха да разпитват Лукас. Намериха го и го замъкнаха в лекарския кабинет където в момент нямаше никого защото в този ден сестрата беше на обучение.

- Видяхме всичко. - започна Сънг и тъкмо да зададе въпроса си Шотаро го победи.

- Кой беше този Лукас хьонг?

Лукас въздъхна и седна на едно от леглата сигнализирайки на момчетата да седнат срещу него. Щом го направиха той затвори очи и въздъхна дълбоко след което ги погледна и заговори.

- Баща ви ви е разказал за това че се изправихме пред тъмните сили и техния лидер имаше четирима главни подчинени нали? - щом видя синхронизираното кимане на двете момчета срещу него продължи. - Този който видяхте днес. Който аз едвам не убих защото изгубих контрол е един от тях. Името му е Чи Чанг-ук. Безмилостен убиец. В битка той играе нечестно. Използва нещо или някого когото обичаш срещу теб.

- Така ли е станало с теб? - попита Шотаро леко предпазливо

- Чухме че намесихте Джънгу хьонг. - намеси се и Сънг

- Нещо такова. Опита се да обърне Джънгу срещу нас но не му се получи затова.....затова го отвлече. Заведе го в изоставената фабрика. Едвам намерихме следите им тъй като фабриката се използваше за кланица преди и твърде много аромати се смесваха. Щом пристигнахме там чух писъка на моя Джънгу. Побеснях. Първичните ми инстинкти се отключиха. Разбих половината врати и когато ги намерих онова копеле.... - докато разказваше Лукас си беше стиснал юмруците до такава степен че кокалчетата му бяха бели. Шотаро забеляза това и седна до него като го прегърна леко успявайки леко да свали напрежението. - Той едвам не го уби. Беше покрит с рани и онзи копелдак се готвеше да го захапе. Щеше да го източи до последната капка кръв. Когато ни видя се подсмихна и избяга.

- Но нали каза че едвам не си го убил? - Сънг леко се ядоса заради това което този шибаняк е причинил на близките му но реши да не го показва за да не разстройва Лукас още повече.

- Ден след това. Юта остана с Джънгу а Джони насила ме изкара от болничната му стая че да съм глътнел свеж въздух. Отидохме до любимото ми кафене и той стоеше там. Щом го видях полудях. Спомних си самодоволната му усмивка и всичко и го нападнах. Не ми пукаше кой гледа и кой не. Джони ме спря да го убия само и единствено защото иначе ловците щяха да се усетят и да ме погнат. Все пак в кафенето имаше и други хора и то за капак човеци. За щастие собственика е хибрид и ни познаваше и не повдигна обвинения а онзи малоумник се покри преди да го докопам. Но този път няма да се измъкне помнете ми думата.

Сънг се загледа в хьонга си, а Шотаро пък погледна брат си. Познаваше тази му физиономия. Беше намислил нещо откачено отново. Все пак нали приличаше на баща им. Не можеше да мине без някакъв откачен план.

....To Be Continued....