Bloody tears

55

- Ще ни отговорите ли? - попита Джено раздразнено

Вече бяха минали около 10 минути откакто бяха тръгнали а никой не обелваше и дума. Почваше да става досадно.

- Джено. Нека говорим като пристигнем. - въздъхна Шотаро. - Впрочем ние къде отиваме?

- в една от тайните квартири. Възможно най-безопасното място в тези земи. - отвърна им Кай

- А другите? - попита Тен притеснено. Все пак бащата на детето му беше оставен там. Не че нещо ама си го искаше цял. Тейонг го хвана за ръката и почна да трие успокояващи кръгове по дланта му. Знаеше че само така може да успокой най-добрия си приятел без Джони.

- Ами Юта беше доста освирепял. Най-вероятно ще приключи с тях още днес. - засмя се Сехун опитвайки се да успокой атмосферата ама не успя.

- Не се тревожете. Ще са добре. Сигурен съм в това. Ще дойдат при нас за нула време. - успокой ги Кай.

Всички се умълчаха. Всеки в своя си свят опитвайки се да осмислят какво ства. Не след дълго и Джисънг се събуди.

- Главата мииии. - изръмжа малкия хващайки се за мястото на което го бяха ударили. - Човече тоя ме хвана неподготвен.

Щом се огледа наоколо обаче, Сънг установи че е по-добре да млъкне. Без да му казва нищо Лоло го прегърна силно. Сънг му се усмихна и си зарови ръката в косата му почвайки да го гали. След още 20 или 30 минути най-накрая пристигнаха в много отдалечена стара къща. Но повярвайте ми къщата си беше в отлично здраве. Кай паркира буса точно пред къщата и се обърна към всички отзад.

- Тейонг вземи Тен и се качете в една от стайте за да си почине. Стресът не е добре за някой в неговото положение. Деца влизайте в къщата и не излизайте от там. Сехун ти ще я обезопасиш за да не усетят миризмата ни а аз ще скрия буса и ще направя фалшиви следи след което ще се опитам да се свържа с останалите и да вида какво става.

Останалите хибриди кимнаха а хората не знаеха изобщо какво се случва. Знаеха че искат отговори и само това. Но нямаше да се спрат преди да ги получат. Веднага щом влязоха в къщата усетиха студ.

- Съжалявам. Никой не е бил тук доста време. Ще се стопли за нула време само да пусна отоплението. В стайте има одеяла както и на дивана в хола. И тока също работи. Ще кажа на Кай да вземе храна като се връща и ще проверя периметъра.

След като каза това Сехун пусна отоплението. Малко или много къщата се намираше на най-високата точка извън Сеул и тук постоянно беше хладно. Пък и високото и местоположение помагаше срещу неканени гости.

- Ще кача Тен горе деца. Вие се завийте докато се стопли и внимавайте. - усмихна им се Те и се запъти нагоре с най-добрия си приятел.

Малките намериха достатъчно одеяла за всяка двойка по едно и се сгушиха след което всички погледнаха към 2мата братя Накамото.

- Шотаро каза че ще говорим като пристигнем. - започна Нана губейки вече търпение. - Пристигнахме. Говорете.

- Ние......

....To Be Continued....