На другия ден момчетата отидоха на училище и се видяха с приятелите си. Цяла вечер Шотаро и Джисънг обмисляха как да кажат на приятелите си. Затова и отбягваха въпросите им свързани с случката в кафенето. Часовете се изнизаха един по един и момчетата решиха да прекарат остатъка от деня у братята. За облекчение на Шо и Сънг техните и съвета ги нямаше. Личеше си че къщата им е празна. Така поне нямаше да засекат без да искат някой от тях като се прибраха. Готвеха, прегръщаха се, лигавеха се и гледаха някакви шантави филми. Всичко беше страхотно но Шо и Сънг бяха напрегнати и момчетата виждаха това.
- Добре ще ни кажете ли защо сте толкова напрегнати? - Джено беше първия на който му писна да се прави че всичко е наред.
- Нищо ни няма. Споко. - защити се Шотаро
- Да бе ние защото не ви виждаме че не ви е добре. Какво ви е? - Сънг прегърна гаджето си и си зарови носа в врата му като зашептя но така че всички да го чуят. - Можете да ни кажете.
- Какво нямате ли ни доверие? - спокойно им каза Нана но леко беше разочарован че приятелите му крият неща.
- Напротив. Имаме ви. - защити се Сънг
- Тогава какво криете мамка му. - ето че и Хечан се включи в спора
- Ние.....сложно е Хечан. - въздъхна Шотаро
- Не, не е сложно. Щом ви тормози искаме да знаем за да ви помогнем защото така правят приятелите.
Двете момчета се спогледаха и въздъхнаха след което кимнаха. Тъкмо да кажат нещо когато и двамата усетиха прилив на енергия, цялото им тяло беше като в транс за секунди. Миризмата на нещо познато но и много силно ги докосна и пробуди в тях най-лошите им качества.
- М-момчета.... - започна Лоло дърпайки се леко от гаджето си. - З-защо очите ви изведнъж почервеняха?
Шотаро и Сънг се спогледаха и забелязаха как другия е вече с кърваво червени очи и зъбите му също се показват.
- И ти ли го усещаш хьонг?
- Кръв. И то в обилно количество. Толкова е сладка и опияняваща.
Преди някой от приятелите им да има възможност да отреагира някой разби вратата и влезе вътре а на рамо носеше силно кървяща и вече мъртва жена. Щом влезе изхвърли трупа на земята и погледна към хлапетата.
- Очаквах онея 4мата идиота а получавам куп хлапета. Страхотно. Само това липсваше.
- К-кой си ти? - Сънг едвам се сдържаше. Миризмата на кръв го подлудяваше а защитния му инстинкт пулсираше.
Мъжът не отговори а само се подсмихна при което огледа Джисънг от главата до петите.
- Стоиката ти, това как си застанал защитно пред другите ти, начина ти на говорене. Ти си синчето на Накамото. Исках стария но и с малкия ще се задоволя.
И без да казва нито дума повече мъжът нападна Джисънг докато Шотаро стоеше защитно пред гаджето си и приятелите му.
....To Be Continued....
أنت تقرأ
Bloody tears
أدب الهواةЖивота на Чонло беше нормален. Живота на Джисънг беше объркан. Чонло обича да е в светлината на прожекторите. Джисънг не иска да се набива на очи. Двамата са пълни противоположности. Но нали знаете какво казват хората. Противоположностите се привли...
