Bloody tears

15

На другата сутрин момчетата както обикновенно се замъкнаха на училище. Не че им се ходеше де. ЯнгЯнг, Джемин и Джисънг имаха тест за който никой от тримата не беше учил ама на кой ли му дреме. Шотаро.... ами Шотаро беше тяърде зает да слуша съвета на Те. През всички часове гледаше към Сънг опитвайки се да разбере какво изпитва.....ами не успя. Дойде дори края на деня но на момчетата се наложи да останат тъй като Сънгчан имаше мач. Седяха на скамейките чакайки мача да започне.

- Този тест беше ужасен. - изръмжа Янг а Шяоджун му се изкиска

- Нали. Професор Канг не е фрет. Нещо му хлопа дъската. - въздъхна Сънг

- Или просто вие не сте учили? - предложи Марк шеговито

- Ама не тоя сериозно нещо не му е фрет. - възпротиви се Джемин. - По средата на часа сменя темата, разпитва ученици за личния им живот. Този е много збъркан.

Чувайки това Джено малко се стресна. Нещо не му харесваше тоя даскал.

- И за капак съм почти сигурен че оглежда хлапетата. - кимна ЯнгЯнг

- Я пак? - изръмжа Шяоджун

- Ако тоя посмее да се доближи до теб повече от необходимото ще го пребия до такава степен че няма да може да ходи. - заплаши Хендри но лошото беше че мислеше всяка дума

- Охо ще помагам. Ама аз ще се погрижа да не може да говори. - изръмжа Джено а Ронджун само прегърна Джемин защитно

Чонло само погледна към Сънг умствено напомняйки си, ако тоя дори за секунда пробва нещо, да помогне на Хендри и Джено. Обаче Сънг мислеше нещо друго.

Г.Т.Джисънг
Нещо не е наред. Нещата който казаха момчетата са верни но усещам че той няма сексуални желания към никой ученик. Обикновенно даже когато някой ученик го доближи сърцето му издава досада..... Възможно ли е да е ловец? Но пък нашите щяха да знаят ако в града има ловци....нали? Ахххх ще се побъркам. Не ми стигаха тинейджърските проблеми ми сега и тези. А Шотаро-хьонг в момента не е от много голяма помощ.

Г.Т.Н
Сънг беше прав. Шотаро си гледаше към игрището как Сънгчан търчи наоколо и вкарва голове.

Г.Т.Шотаро
Хммм аппа определено ще го удобри в момента в който разжере че играе футбол. Но още не схващам какво имаше предвид омма. Сърцето ми нищо не издава.

Г.Т.Н

Щом вкара още един гол един от съотборниците на Сънгчан го прегърна силно и тогава Шотаро не просто го усети с сърцето а с цялото си тяло. Ярост, ревност, прекомерна защита. Всичко на веднъж. Очите му почервеняха а зъбите ми се показаха. Добре че устата му беле затворена та никой да не види зъбите му и тъй като всички гледаха игрището не видяха очите му. Освен Шотаро който усети "пробуждането" на батко си.

- Хьонг успокой се. - прошепна му Сънг като го хвана за една от жилките на врата облекчавайки стреса му

Така Шо макар и все още ревнив успя да се контролира като си върна нормалния цвят на очите и си прибра зъбите. Но все още ревнуваше. И там, на това игрище Накамото Шотаро осети веднъж за винаги какво иска сърцето му, а именно Сънгчан да бъде негив. Негов и само негов.