Докато децата бяха на училище Тен и Тейонг решиха че е подходящо време да идат на пазар.
- Вземи повече зърнена закуска от шоколадовата. Шотаро си я обича много. - заповяда Тейонг
- Виж сега това че мъжът ти е шеф не те прави и теб. - изръмжа му по-ниския
- Щом казваш. Джудже. - докато казваше това Тейонг се усмихна мазно и отиде да вземе зърнената закуска но докато беше там се блъсна в някого. Някого когото познаваше много добре.
- Дойонг? - извика Те изненадано
- Т-Тейонг? - попита Донг объркано
Щом установиха че срещу тях найстина стои правилния човек двете момчета се прегърнаха.
- Боже не е за вярване че си ти. Кога се върна в града? - попита Донг доволен че е видял стария си приятел
- Преди няколко дни се преместихме с мъжът ми и децата ми. И малко след нас и Тен ми се дотътри тук. - обясни Те радвайки се да види Донг.
- И Тен също е тук?
- Да ела. - изкиска се Тен като го замъкна до стилажа с месо където стои самият Тен в целя си блясък.
- Хей Те пилешко или говеждо да взема? Джони е по говеждото но Сънг каза че... - но преди да завърши изречението си вижда Дойонг и веднага оставя месото като го прегръща. - Дойонгиииии.
- Тен. Не си се променил. - засмя се Дойонг. - Трябваше да ми се обадите че сте се прибрали.
- Извинявай Донг. Стана неочаквано и забравихме да звъннем. - извини му се Те.
- Боже Сиченг много ще се радва да ви види. - засмя се Донг
- И Сиченг ли е тук? - извикаха двете момчета шокирани
- Да. След университета и двамата се върнахме в Сеул. Сетих се. Тази вечер да се съберем. Доведете и децата и мъжете си. Така хем ще наваксаме, хем ще запознаем децата и съпрузите си. - предложи Донг и двете момчета се съгласиха. - Тогава в 8 в нас. Ще ти пратя адреса Те.
- Супер. Номера ми си е същия.До довечера Донг. - усмихна му се Те и с Тен тръгнаха към касата.
*time skip ~ вечерта*
- Ама трябва ли да ходиииииим. - оплака се Джони
- Да. Те са наши приятели. Вярно че изгубихме връзка за кратко но сега можем да наваксаме и искаш не искаш вие идвате с нас. - изръмжа Тен докато закопчаваше ризата на съпруга си до горе
- Няма да се оттървем така че стига мрънка Джони. - въздъхна Юта докато си обличаше сакото
- Ето на. Юта е мъдър човек. Послушай го. - усмихна му се зловещо Тен.
- Офффф хубаво. - измънка Джони
- И си стой закопчан. - изкиска му се Тен
- Добре де добре. - въздъхна Джони на което двете деца се засмяха
След още известно време моткане и мрънкане от страна на Джони в сички тръгнаха и накрая пристигнаха и пред посочения адрес. Те звънна на вратата и от вътре се чу приглушено: "Идвам„ след което на вратата не стоеше никой друг а самият Ким Сънгчан.
- Бебе? - изрази шока си Шотаро
- Хей Чан чичо Донг каза... - но веднага щом забеляза новодошлите и другото момче замръзна
- ЛОЛО? - попитаха двете момчета изненадани
YOU ARE READING
Bloody tears
FanfictionЖивота на Чонло беше нормален. Живота на Джисънг беше объркан. Чонло обича да е в светлината на прожекторите. Джисънг не иска да се набива на очи. Двамата са пълни противоположности. Но нали знаете какво казват хората. Противоположностите се привли...