Bloody tears

25

Веднага щом Юта и Джони влязоха в кухнята топовете замръзнаха не знаейки как да реагират. От това което Шотаро и Сънг казаха не бяха сигурни да се плашат или не.

- Защо всички гледате сякаш сте в казармата забога. - засмя се Джони

- Ти остави това. Хухнята е все едно след цунами. - въздъхна Юта

- Съжаляваме. - въздъхнаха Тен и Тейонг

- Нищо. Аз ще изчистя идете с децата в хола. - засмя се Юта

- Найстина? - попитаха двамата възръсни

- Мхм. И Джони ще помага. - усмихна им се Юта

- От къв зор. - изръмжа му Джони

- Ти право на глас нямаш Со. Така че. - изплези му се Юта и отиде да прегърне Тейонг. - Иди се преоблечи. Аз ще се погрижа тук. 

Тейонг се изкикоти и целуна Юта по бузата.

- Мерси любов. Също така спри да плашиш гостите. - изкиска му се Те и излезе от кухнята последван от Тен

Сънг и Шо се метнаха да прегърнат баща си.

- Бързо си дойдохте? - попита Джисънг любопитно 

- Напротив беше бавно. Писна ми да слушам онея дъртите да ми пилят на главата. - въздъхна Юта а Шотаро, Джисънг и Джони се засмяха. - Джони ти не се хили. Другия път ще идеш ти не аз. 

- Мечтай си Накамото. Само през тропа ми. - изръмжа му Джони

- Може да се ореди. - злобно му се усмихна Юта

След което и двамата се засмяха плашейки бедния Сънгчан че и приятелите му.

- Аппа трябва да ти представя някого. - усмихна му се Шотаро и отиде до Сънгчан като го издърпа за ръката карайки ги да застанат пред Юта. Това е Сънгчан. Гаджето ми.

Юта се загледа в момчето пред него и усети страха му. Сърцето на бедния Сънгчан биеше толкова силно в момента че Юта едвам не се засмя.

- Здравей. - усмихна му се успокояващо Юта. - Не се плаши толкова. Аз не хапя. - като каза това и Джони се изсмя тихо спечелвайки си злобен поглед от Юта. - Радвам се да се запознаем. И да не си посмял да ме наречеш господин Накамото. Казвай ми Юта.

Чувайки милия и приведлив тон на Юта, Сънгчан въздъхна. Очакваше го да е по-......страшен.

- Радвам се да се запознаем госп... така де, Юта. - усмихна се Сънгчан

- Добро момче. Сега идете в хола а аз ще изчистя тук. - усмихна им се Юта. Всички се усихнаха и кимнаха. Момчетата забелязаха как Джони тръгва бавно към вратата докато Юта не гледс и се изкискаха. - Йонгхо Со веднага се връщай тука. 

- Мразя те понякога Юта. - въздъхна Джони

- Как го разбрахте че е там. - засмя се Чонло

- Ама моляти се. Познавам го от както бях на 10. Знам му абсолютно всичките номера. - изсмя се Юта. - Също така няма нужда да ми говориш на Вие.

- Д-добре. - усмихна му се Чонло

След което момчетата се отправиха към хола.

- Родителите ви са яки. - усмихна им се Джемин

- Знаем. - засмяха се 2те момчета.

- Е значи е иоредено. Сънгчан вече се запозна с вашите. Всичко е наред. - засмя се Хечан

- Докато не стане време Джисънг да се запознава с чичо Кун. - засмя се Сънгчан карайки Чонло да се изчерви а Джисънг да замръзне. Това не вещаеше добре. Но преди запознанството с това щеше първо да му се наложи да покани Чонло на среща. За което щеше да му трябва помоща на Джемин и ЯнгЯнг. А това беше по-страшно и от среща с родителите на гаджето.