Bloody tears

30

Веднага щом се опомни Шотаро се метна на врата на Сънгчан. Чонло си стоеше и не знаеше как да реагира. Добре че отзад тях се появи някой или иначе щяха да си сточт така дълго.

- Деца защо стоите пред вратата. - засмя се Сиченг но забеляза КОЙ е на вратата. - ТЕН, ТЕЙОНГ.

Веднага щом проглуши всички хибриди Сиченг прегърна приятелите си.

- Бях забравил колко си грамогласен Уин. - засмя се Тен

- Не ме дразни. Влизайте хайде. - извика радостно Сиченг и ги задърпа навътре а децата и Джони и Юта ги последваха. 

- Дойонгиииии те са тук. - извика Сиченг този път малко по-тихо.

Дойонг дойде от кухнята мъкнейки скъпият си съпруг и Кун с него. След като видя приятелите си и той ги прегърна. 

- Радвам се че дойдохте. А вече видяхте децата. Високия сателит е Сънгчан. Моят син а ниското бебе е Чонло. Синът на Сиченг. - представи ги Дойонг

- А то ние децата вече ги познаваме. - засмя се Тен

- Как така? - попитаха и двете майки

- Амииии... - започна Те чудейки се как да продължи

- Омма нали ти казах че имам гадже. Амиии... - след като каза това Сънгчан прегърна Шотаро. 

- Ходиш с.... - започна Донг но беше отрязан от Тейонг

- С синът ми. Дойонг, Сиченг запознайте се с Накамото Шотаро и накамото Джисънг. Дечицата ми. - усмихнато им обясни Тейонг

- Ауууу Тейонги ще ставаме роднини. - засмя се Дойонг 

- Абе май и с Сиченг ще ставаме. - засмя се Те

- Как така? - попита Сиченг започвайки да дърпа приятелите си към кухнята

- Амииии. - започна да обеснява Те но вече бяха в кухнята и затвориха вратата така че да си поклюкарстват оставяйки децата и съпрузите си сами.

- Амиииии.... - започна Сънгчан. - Айде в моята стая.

- Както кажеш. - усмихна му се Шотаро

- Хайде. - съгласиха се Чонло и Джисънг и всики се качиха в стаята му

- Каквато майката такова и детето. - въздъхна Кун

- Говори ми. - въздъхна и Юта след което се засмяха

- Аз съм Кун. Мъжът на Сиченг. - представи им се Кун

- Джехьон. Мажът на Дойонг и очевидно бащата на Сънгчан.

- Юта. На Тейонг мъжа. 

- Джони. Няма да казвам на кой съм. Очевидно е.

На което и четиримата се засмяха.

- Предполагам често ще се виждаме? - засмя се Джехьон обръщайки се към Юта

- И аз имам такива съмнения. И не само с теб ми и с двамата. - засмя се Юта

- Как така? - попита Кун вече объркан

- Ами да кажем че много скоро нашия Сънг и вашия Чонло ще са в същото положение като Шотаро и Сънгчан. - засмя се Джони

- Олеле. - засмя се Кун

Заговориха се на тази тема и от тази минаха на друга и остановиха че имат и доста общо. Всичко беше добре докато Джони не получи съобщение от неизвестен номер.

?: Сериозно ли си мислехте че съм мъртав и сте се оттървали от мен. Идиоти. И кажи на Накамото да не сваля гарда. Този път нямам намерение да го оставям да спечели.

Още щом прочете съобщението Джони знаеше от кой е. Сега въпросът беше: "Как по дяволите беше все още жив".