8

174 9 11
                                    

Щом бяха в столовата момчетата намериха маса която да ги побере всичките - а това не беше лесна задача все пак бяха много - след което седнаха и се заговориха. Предствиха и последните останали на Джисънг и продължиха с най-разнообразни теми.

- Хей а как е котето? Измисли ли му име? - попита Джисънг обръщайки се към Чонло

- Котето е добре но още няма име. Нямам си никаква идея как да го кръстя. Мислих го цяла нощ ама никое не му приляга.

- Какво ще кажеш за Мустачко? - предложи Сънг

- Името е сладко. Може и да го пробвам. Мерси. - усмихна му се Чонло лъчезарно

- Ама веднага прие идеята на Джисънг. - засмя се Марк а Чонло и Джемин се изчервиха

- А как реагираха вашите? - попита Хендри любопитно

- Аппа не беше от най-щастливите в началото но след като омма се пройзнесе че котката остава в къщи нямаше голям избор. - засня се Чонло

- Не си представям чичо Кун да дондурка котка. - засмя се Сънгчан

- Вярваш или не в края на вечерта котката се беше сгушила в него. - засмя се Чонло. - Което ми напомня. Джисънг ако искаш ела след училище да я видиш. Все пак благодарение на теб тази котка е в къщи. И без това нашите ги няма. На работа са.

- С радост. Мерси Чонло-хьонг. - усмихна му се Джисънг

На Чонло не му стигаше лъчезарната усмивка на Джисънг ами и като го нарече хьонг толкова нежно и сладко сърцето му се разбунтува. Пърхаха пеперуди вътре.

Г.Т.Чонло
Защо само една негова дума може да ме накара да летя в облаците. Мамка му какво прави това момче с мен. И по-важното е дали изобщо знае какво прави с мен?

Г.Т.Н

- Ало ами ние? - попита Хендри раздразнено

- Какво за вас? - попита Чонло все още леко замечтан

- Няма ли и нас да поканиш? - попита Хендри отново

- Ти ходи се настискай с ЯнгЯнг и Хендри. - ухили му се победоностно Чонло

- Ще ти дам аз едно натискане като ти натисна един шамар. - изплези му се Хендри.

- Днес след училище сме у Чонло народе. - извика Джено

- Абе кой ви покани вас? - извика Чонло мега раздразненото. Искаше да е сам с Джисънг.

- Само поканихме се. - усмихна му се Сънгчан

- Абе я. - изръмжа им Чонло с досада

- Какво? Нима искаш само братми? Хмммм. Нещо май почват да ме съмняват намеренията ти Чонло. - каза му уж сериозно Шотаро а от вътре едвам се сдържаше да не избухне в смях. Харесваше му да дразни Чонло. Много, много му харесваше.

- К-какво... Не аз.... Тоест.... Оф дожре всички идвате. - втздъхна Чонло измурено

- Йейййй. - извикаха ЯнгЯнг и Ронджун

- Най-накрая ни покани. - засмя се Хечан

- Ха. Великия Чонло беше пожеден от Накамото Шотаро. - извика Хендри силно. Толкова силно че събра погледите на повечето хора който се взираха в тях плюс че едвам не пукна тъпабчетата на бедбите хижриди с свръх слух

Ама какво да ви кажа. Хибдри се е гръмогласен. Почти толкова колкото Джемин. Обаче почти. Все пак Нана беше една идея по-гръмогласен. Джисънг се засмя на всичките си нови приятели. Беше доволен и облекчен от това колко бързо се сприятелиха. И се радваше че и брат му е с него.

😴😴😴😴😴😴😴
Извинете че ъпдейтвам толкова късно днес ама ни върнаха на училище присъствено и сега на ново трябва да си сменям графика кое кога ще пускам😂. Та това е главата за днес😘. Дано ви харесва❤️💕♥️.
😴😴😴😴😴😴😴

Bloody tearsWhere stories live. Discover now