Щом бяха в столовата момчетата намериха маса която да ги побере всичките - а това не беше лесна задача все пак бяха много - след което седнаха и се заговориха. Предствиха и последните останали на Джисънг и продължиха с най-разнообразни теми.
- Хей а как е котето? Измисли ли му име? - попита Джисънг обръщайки се към Чонло
- Котето е добре но още няма име. Нямам си никаква идея как да го кръстя. Мислих го цяла нощ ама никое не му приляга.
- Какво ще кажеш за Мустачко? - предложи Сънг
- Името е сладко. Може и да го пробвам. Мерси. - усмихна му се Чонло лъчезарно
- Ама веднага прие идеята на Джисънг. - засмя се Марк а Чонло и Джемин се изчервиха
- А как реагираха вашите? - попита Хендри любопитно
- Аппа не беше от най-щастливите в началото но след като омма се пройзнесе че котката остава в къщи нямаше голям избор. - засня се Чонло
- Не си представям чичо Кун да дондурка котка. - засмя се Сънгчан
- Вярваш или не в края на вечерта котката се беше сгушила в него. - засмя се Чонло. - Което ми напомня. Джисънг ако искаш ела след училище да я видиш. Все пак благодарение на теб тази котка е в къщи. И без това нашите ги няма. На работа са.
- С радост. Мерси Чонло-хьонг. - усмихна му се Джисънг
На Чонло не му стигаше лъчезарната усмивка на Джисънг ами и като го нарече хьонг толкова нежно и сладко сърцето му се разбунтува. Пърхаха пеперуди вътре.
Г.Т.Чонло
Защо само една негова дума може да ме накара да летя в облаците. Мамка му какво прави това момче с мен. И по-важното е дали изобщо знае какво прави с мен?Г.Т.Н
- Ало ами ние? - попита Хендри раздразнено
- Какво за вас? - попита Чонло все още леко замечтан
- Няма ли и нас да поканиш? - попита Хендри отново
- Ти ходи се настискай с ЯнгЯнг и Хендри. - ухили му се победоностно Чонло
- Ще ти дам аз едно натискане като ти натисна един шамар. - изплези му се Хендри.
- Днес след училище сме у Чонло народе. - извика Джено
- Абе кой ви покани вас? - извика Чонло мега раздразненото. Искаше да е сам с Джисънг.
- Само поканихме се. - усмихна му се Сънгчан
- Абе я. - изръмжа им Чонло с досада
- Какво? Нима искаш само братми? Хмммм. Нещо май почват да ме съмняват намеренията ти Чонло. - каза му уж сериозно Шотаро а от вътре едвам се сдържаше да не избухне в смях. Харесваше му да дразни Чонло. Много, много му харесваше.
- К-какво... Не аз.... Тоест.... Оф дожре всички идвате. - втздъхна Чонло измурено
- Йейййй. - извикаха ЯнгЯнг и Ронджун
- Най-накрая ни покани. - засмя се Хечан
- Ха. Великия Чонло беше пожеден от Накамото Шотаро. - извика Хендри силно. Толкова силно че събра погледите на повечето хора който се взираха в тях плюс че едвам не пукна тъпабчетата на бедбите хижриди с свръх слух
Ама какво да ви кажа. Хибдри се е гръмогласен. Почти толкова колкото Джемин. Обаче почти. Все пак Нана беше една идея по-гръмогласен. Джисънг се засмя на всичките си нови приятели. Беше доволен и облекчен от това колко бързо се сприятелиха. И се радваше че и брат му е с него.
😴😴😴😴😴😴😴
Извинете че ъпдейтвам толкова късно днес ама ни върнаха на училище присъствено и сега на ново трябва да си сменям графика кое кога ще пускам😂. Та това е главата за днес😘. Дано ви харесва❤️💕♥️.
😴😴😴😴😴😴😴
![](https://img.wattpad.com/cover/246936889-288-k678220.jpg)
YOU ARE READING
Bloody tears
FanfictionЖивота на Чонло беше нормален. Живота на Джисънг беше объркан. Чонло обича да е в светлината на прожекторите. Джисънг не иска да се набива на очи. Двамата са пълни противоположности. Но нали знаете какво казват хората. Противоположностите се привли...