Веднага след часовете момчетата се събраха пред училище.
- Айде всички у нас? - предложи Шотаро
- Щом бебето ми иска. - усмихна му се Сънгчан
- Става. - съгласи се Джемин
- Щом бебето иска. - съгласиха се Джемин и Ронджун
- Не че имаме какво друго да правим след училище. - въздъхна Хечан
- Както Хюк каже. - сви рамене Марк
- Съгласен. - усмихна му се ЯнгЯнг
- Обикновенно щом ЯнгЯнг се произнесе ние с Хендри нямаме право на глас. - усмихна им се Шяоджун а Хендри кимна
- Навит съм. - съгласи се и Чонло
- Супер. Да вървим. - усмихна се Шотаро и тръгна напред
Докато вървяха Чонло забеляза че Джисънг е огрижен нещо.
- Сънг всичко наред ли е? - попита Чонло привличайки вниманието му
- Ъ какво? Оу Да всичко е наред просто.... Се замислих за нещо. - започна да увърта Джисънг
- Ясно. Ако ти трябва някой с който да поговориш тук съм да знаеш. - усмихна му се Чонло
- Ще го имам в предвид. Благодаря Ло. - усмихна му се лъчезарно Сънг
- Ако двамата сте приключили с свалките. - прекъсна ги Хендри. - Пристигнахме.
Джисънг извъртя очи а Чонло си напомни после да убие един от най-добрите си приятели а именно Хендри. Обаче от вътре се чу странен писък. Шотаро и Джисънг се стреснаха и Джисънг буквално нахли в къщата. Щом видя че в хола няма никой си отдухна. Отново чу странен шум само че този път от кухнята и веднага връхлетя вътре последван от Шотаро и приятелите им, а в кухнята какво да заварят......... Тен и Тейонг който бяха покрити с брашно.
- Ти си виновен Читафон. - изръмжа Тейонг
- Аз ли.казах ти да отавиш на мен. - изръмжа Тен
- ТИ СИ ТВЪРДЕ НИСЪК ЗА ДА СТИГНЕШ НАЙ-ВИСОКИЯ ШКАФ БЕ. - извика Тейонг така че и в другия квартал ще го чуят
Горките уши на всички хибриди. Дори на самия Те.
- Омма прибрал си се. - извика радосно Шотаро и прегърна Тейонг без да му пука че целият е в брашно
- Айййй малкото ми бебе. - извика Щастливо Те и прегърна Шотаро
Сънг въздъхна облекчено след което и той прегърна Тейонг.
- Мислех че ще се забавите повече? - зачуди се Сънг
- Да но нали познаваш баща си. Бързо се оправя с такъв тип срещи. - усмихна им се Те заглеждайки се в момчетата който дойдоха заедно с децата му. - А кои са приятелчетата ви?
- А да. - подсети се Сънг. - Омма това са приятели от училище. Това са: Чонло; Хендри; ЯнгЯнг; Шяоджун; Джемин; Ронджун; Джено; Марк; Хечан и Сънгчан. Сънгчан е гаджето на Шотаро-хьонг.
- О значи ти си бебето на бебето ми. Радвам се да се запознаем. - усмихна му се Тейонг
- На мен също господин Накамото. - предпазливо му се усмихна Сънгчан
- Моляте наричай ме Тейонг. Не искам формалности с половинките на децата си. Сега си част от семейството. И извинявай за баркотията но това джудже тук изтърва брашното - усмихма му се Тейонг
- Кой наричаш Джудже бе тъпак. - изръмжа му Тен
- ТЕБ Читафон. ТЕБ. - извика му Тейонг
Шотаро и Джисънг въздъхнаха а приятелите им се чудеха как да реагират. Накрая изад групичката се чу въздъхване.
- Двамата пак ли се карате? - въздъхна Джони. - Какво ще ги правим Юта?
- Не питай мен Джони. В тази ситоация ние право на глас нямаме. - засмя се Юта
- Аппа. - извикаха Джисънг и Шотаро доволни и веднага го прегърнаха
Виждайки бащата на гаджето си Сънгчан замръзна. Само това липсваше. Сега какво щеше да прави?
VOUS LISEZ
Bloody tears
FanfictionЖивота на Чонло беше нормален. Живота на Джисънг беше объркан. Чонло обича да е в светлината на прожекторите. Джисънг не иска да се набива на очи. Двамата са пълни противоположности. Но нали знаете какво казват хората. Противоположностите се привли...