Bloody tears

37

От другата полицейска кола слезе не кой да е друг а самият Джони Со. Лукас се ухили самодоволно а малките и Йоон се шокираха. Джони и Джено ги доближиха бавно като на пръв поглед изглеждаше така сякаш са спокойни но всеки хибрид в радиус от 100 метра можеше да каже че Джони е бесен. Щом ги доближиха Дже веднага прегърна Сънгчан.

- Добре ли си? - попита загриженият родител а Сънгчан се опита да се измъкне от прегръдката че да не се излага пред скъпото си гадже.

- Всичко наред ли е? - попита Джони достатъчно тихо че само Лукас, Шотаро и Сънг да го чуят.

Лукас кимна леко за да не привлича вниманието на един опреден индивид който ако можеше Джони вече щеше да е нападнал.

- Аммммм чичо Джони.... - започна да казва Шотаро а Сънг довърши думите му.

- Защо дойде с полицията?

- Той е преместен от управлението в Осака. И аз се шокирах в началото като го видях в управлението. - вместо високия американец обясни малко по-ниския полицай след което се обърна към Лукас. - А ти всъщност кой си?

- Стар приятел на тоя идиот. - усмихна му се Лукас сочейки към Джони. - Също така съм и новия учител на хлапетата по физкултура.

- Кого наричаш тъпак бе мижитурка дребна. - изрепчи му се Джони

- Теб. С годините си оглушал Со.

- Не ме предизвиквай Лукас. Знаеш че нервите ми не са както някога.

- Знам. Нали аз ти ги изпилих всичките. - докато казваше това Лукас си лепна най-широката и мазна усмивка. Обожаваше да трови живота на Джони. Още откакто бяха малки.

- Добре, добре. Съсредоточете се. Инспектор Со ще трябва да разпитаме момичето. Момчета вие ме изчакайте после ще ви откарам в къщи всичките. - съобщи им Дже и отпраши навътре дърпайки Джони с себе си че да не се сбие с Лукас.

- Майко после какво конско ще ми чете Юта. - въздъхна Лукас не осъзнавайки че го е казал на глас.

- Защо? - попита Хюк любопитно но очевидно не само на него ми на всички други им беше любопитно.

- Как защо. Защото с Джони пак се заяждаме. - излъга ги Лукас. Добре че поне можеше бързо да измисля лъжи. Иначе какво щеше да им отговори: "Защото не хванах вампира нападнал в същото училище в което ме прати да пазя децата му? Че и за капак не успях да го хвана.„ Ма да бе. Той да не бе луд.

- Е той как ще знае? - засмя се Нана

- Аппа винаги всичко знае. - намеси се Сънг който все още прегръщаше Чонло. Стана му толкова приятно да стоят така че искаше да си го помъкне в къщи с него и да си го гушка цяла нощ. Лукас усети бързо биещото сърце на малкия и се усмихна. Познаваше този ритъм. Нали все пак и неговото сърце така биеше за Джънгу. Сънгчан реши че сега е подходящия момент да дръпне Шотаро малко настрани и да го попита нещо което го гризеше цял ден.

- Беб съгласен ли си утре след училище да идем у нас само двамата. Нашите ще са на работа до вечерта а искам да прекарам малко време с теб без другите досадници?

Шотаро му се усмихна и го целуна по бузата.

- Съгласен съм разбира се. И аз искам да съм си само с теб.

Сънгчан се усмихна и целуна Шотаро леко по усните след което пак се върнаха при другите държейки се за ръце. Все пак трябваше да прекарат поне един хубав ден преди мрака да надделее.

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Хей хораааааааааа! Първо честита и оспешна нова година на всички! Надявам се за всички ви годината да е изпълнена с щастие и збъднати мечти. За всички читатели да има нови и прекрасни истории, а за всички автори дано получите още пркрасни идей за четателите си! Съжалявам че честитя чак сега но в миналата глава забравих. Надявам се да ви е харесала главата и книгата като цяло. 

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!