Bloody tears

64

*в къщата с децата*

Тен се бе загледал през прозореца и се държеше за корема. Тейонг влезе но щом го видя така се притесни.

- Тен какво има? Да не те боли?

- Не аз.... тревожа се за Джони това е.

- Хей. Стига се тревожи. Джони е силен.

- Да но.... просто имам чувството че ще се случи нещо голямо, което ще преобърне живота ни, това е.

- Сигурен съм че всичко ще е наред. Хайде да слезем долу. Може да сготвим нещо за да се разсееш.

Ниският тайландец кимна и тръгна след най-добрият си приятел но това чувство не го напускаше. Нещо щеше да се случи и той бе обеден в това.

*с Джони*

Битката на Джони бе.....различна от предходните 2. Противника му бе с равностойна на неговата сила и това не бе в негова полза. Биеха се вече от половин час но никой не бе взел надмощие. И двамата бяха покрити с множество наранявания и кръв. Честно Джони обмисляше да се предаде но не можеше. Не и ако така щеше да предаде всички. Щеше да предаде приятелите си, племенниците си, мамка му щеше да предаде Тен и нероденото им дете. Лукас и Джънгу най-накрая се довлачиха до мястото на битката на Джони и станаха свидетели на цялата случка.

- Да му помогнем? - Джънгу беше на косъм да се намеси но Лукас го спря.

- Това е негова битка бебе. Той сам трябва да я спечели.

- Но ако загуби?

- Няма. - ухили се Лукас и беше обеден в думите си.

- Защо си толкова сигурен?

- Поради същата причина поради която и ние не изгубихме. Защото той има нещо за което да спечели. - Лукас се загледа в битката и се усмихна леко. - Хайде Со. Знам че можеш глупако.

Г.Т.Джони.
Стегни се Со. Нима искаш да умреш тук? Преди да си видял Тен и бебето? Неее. Не днес. Не никога. Няма да умра. Не и така.

Г.Т.Н
И ето че силата на Джони сякаш се върна. Не само си върна силата но и взе и надмощието. И след още няколко по-силни удара успя и да вдигне противника си, хвърляйки го достатъчно силно за да го препрати през няколко дървета чупейки ги в процеса, а за д е сигурен че е мъртъв заби един от клоновете в него. И така победата бе взета от него. Веднага щом се увери в победата си се просна на земята дишайки тежко. Затвори очи, а в главата му изникна образа на топлата усмивката на Тен. Можеше да си остане така с часове ако не усети нечие присъствие и сянка. Отвори очи за да види Джънгу и Лукас който му се усмихваха и му протягаха ръка. Джони ги погледна с усмивка и хвана ръцете им като веднага щом се изправи бе подкрепен от Лукас за да не падне. Тримата се загледаха напред и въздъхнаха.

- Остана само Юта. - кимна им Джони гледащ напред.

- Да вървим.

И след думите на Джънгу тримата бавно тръгнаха напред за да се уверят че и последният им противник е мъртъв. Но дали беше? И какво ли още щеше да им донесе бъдещето? 

...To Be Continued....