Bloody tears

21

След цяла вечер на забавления, смях и слушане на това как Тен заплашва Джони стана време момчетата да решът кой къде ще спи. Джони и Тен отдавна се бяха качили в стаята си.

- Аз предлагам ботъмите при Шотаро, топовете при мен. - предложи Сънг. - Така ще избегнем нежелани......звуци чуващи се от стаята.

- Ама.... - запротестира Джено

- Защоооо. - изръмжа Хендри

- Защото вие двамата не можете да си одържите шибаните хормони. - изръмжа Хечан

- Не е вярно. - възпротиви се Джено

- Аха ама смучките на целия врат на Джемин и Ронджун изобщо не помагат за протеста ти. - засмя се Чонло

- Пхах. - засмя се Хендри

- Ти на какво се хилиш. Шяоджун и ЯнгЯнг не са по-добре. - изсмя му се Хечан засрамвайки двете момчета

- Е да ама мойте са по-големи и по-лилави. -усмихна се Джено

- Не е вярно. - изръмжа му Хендри 

- Сериозно ли ще обърнете и това с смучките на състезание. - оплака се Марк

- Ама моля ти се. Ако не се правеше на готин пред Хечан и ти щеше да се включиш. - извикаха му двете момчета в унисон

- А....аз... - започна Марк но беше отрязан от Шотаро

- Ще ви позволя аз на вас.... МАРШ ДА СИ ЛЯГАТЕ ЧЕ УТРЕ СМЕ НА УЧИЛИЩЕ! - извика Шотаро стряскайки всички

Всички чуха шум и забелязаха че Джони си показва главата от парапета.

- Шотаро ти ли се извика? - попита сънения Джони и Шотаро кимна. - Ох помислих си че е Тейонг и се очудих кога си е дошъл. Малкия почваш все повече и повече да приличаш на него. Айде сега лека нощ.

След което Джони пак си се прибра в стаята си а момчетата се засмяха.

- Бог да му е на помощ на Сънгчан като се запознава с майка ви. - засмя се Чонло

- Ти на какво се хилиш. Скоро и ти ще си така с Сънг. - тихо се зсмя Джено

- Абе идиот. Той е ботъм. По-скоро Сънг ще е така пред техните. - засмя се след него Хендри

Чонло ги перна и двамата зад врата за да млъкнат. Радваше се че поне Сънг не ги е чул. Или поне той така си мислеше.

- Охо. То той не е страшния в къщи. - засмя се Шотаро. - По страшния е аппа. 

- Колко пък да е зле? - попита Джемин развеселено

- Вземи Сънг и чичо Джони колко страшни бяха днес и ги омножи по 10. - обясни Шо и Чан потрепери. - Но спокойно. Попринцип е много ведър човек. Стига никой да не го ядоса. 

- Надявам се да прав. - проплака Чан и се сгуши в гаджето си

- Айде да си лягаме. Утре от 7 сме на даскало а Шотаро-хьонг е ужасен като се събужда сутрин и не е наспан. - въздъхна Сънг и тръгна нагоре по стълбите а момчетата накрая го последваха всеки към стаята в която ще спи

*****

*в някаква стара къща*

- Някой се е усетил че ония даскал не се е самоубил а? - попита един мъж 

- Мхм. Разбрали са че е вампир. - въздъхна по-младо момче. - Съжалявам чичо. Мислех че съм си прикрил следите добре.

- Нищо малкия. И без това рано или късно щеше да стане ясно. Но факта че уби един от нашите не е добре. - въздъхна мъжът

- Знам. Няма да се повтори. 

- Нищо. Ще измисля нещо. Но си прикрий следите за сега. Не излизай. 

- Защо? Никой не знае кой съм. - изръмжа хлапето

- Защото днес усетих нещо. Или по скоро някой. И ако той е тук това значи че и Накамото е тук.

- Кой е Накамото? - попита момчето объркано

- Наследника на хибридния клан и най-лошия кошмар на всички който не следват правилата. Вампирът Демон Накамото Юта. Малък си още малкия. Тази история не я знаеш. Никой от младшите не я знае. Но едно е сигурно. Не се изправяй пред него. Той не е просто демон..... той е могъщ демон.

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Съжалявам че е чак сега. Много, много съжалявам. Дано главата ви е харесала. 

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!