Bloody tears

63

Докато Лукас търчеше за да хване противника си се сети нещо. Чанг-ук може и да бе бърз но Лукас имаше едно предимство. Можеше да се катери на дървета и да скача от клон на клон. Веднага щом се сети за това се изкатери до най-високото дърво се покатери и секунди по-късно се качи на върха. Огледа се но не видя нищо. Но после се сети. Вампир не се намира като го виждаш а като го усещаш. Затвори очите си и се заслуша. Секунди по-късно хвана следата.

- Пипнах те копеле. - изръмжа Лукас и скочи от дървото падайки безупречно на четири след което веднага се изправи и с свръх скорост стигна до мястото на което знаеше че се крие противника му. Без да чака и секунда скочи върху него с което започнаха да се боричкат и след няколко по-силни удара Чанг-ук пое надмощие. Пое надмощие докато не изръси нещо което разгневи Лукас. А именно:

- Щом най-накрая умреш Джънгу ще е мой. Ще е прекрасен роб.

И след всичко това Лукас побесня. Очите му станаха адски кърваво червени, зъбите му станаха още по остри от обикновено а инстинктите му станаха първични. Чанг-ук никога не се е изправял пред такава ярост. Дори нямаше време да отреагира преди Лукас да го хвърли сякаш е възглавница. Заби го в дървото но не спря до тук. Скочи нанасяйки още множество силни и доста фатални удари но това което довърши Чи Чанг-ук бе дървото което Лукас събори върху главата му. Благодарение на това Чи Чанг-ук загина на място. Щом се увери че противникът му вече не е срещу живите възвърна контрола над инстинктите си. Веднага щом се опомни легна на земята дишайки тежко.

- Най-накрая пукна. - въздъхна Лукас през тежкото си дишане. Не му остана много време да нормализира дишането си защото Лу му се метна отгоре.

- БЕШЕ НЕВЕРОЯТЕН.

- Джънгу. - въздъхна Лукас и обви ръе около гаджето си. - Приключи ли с ония малоумник?

- Аха. И моя пукна. Двама са аут, 2ма остават.

- Юта и Джони да се оправят с тях. Аз искам да остана тук прегръщайки половинката си.

Джънгу се изкиска и целуна носа след което се загледа в очите му. Лукас видя малките ранички по лицето на Лу и изръмжа.

- Ако не се бе погрижил за онзи тъпанар щях аз да го убия.

- Ойййй сладкия ми той. Пазиш ме толкова много и толкова добре.

- Защото ти си голямата ми любов. - усмихна се Лукас след което изцепи последното нещо което Джънгу очакваше. - Ще се омъжиш ли за мен?

- М-моля?

- Знам че не е романтично но..... не мога да чакам повече. Ще се омъжиш ли за мен.

- ДА!!! Мамка му ДА. Чакам те от години да ме попиташ.

След което го целуна страстно. Поне един лъч светлина в моментъшният непрогледен мрак. 

....To Be Continued....