Bloody tears

52

В момента момчетата бяха повече от шокирани от когато и да било. В смисъл. Съвета на старейшините който бяха свикнали да са, как да се изразя по учтиво....., да са кисели злобари; сега бяха ведри, приветливи, мили и пускаха шеги. Какво ставаше мамка му.

- Сигурно сте учудени деца. - естествено кой друг освен Бекхьон реши да започне първи да говори. - Свикнали сте да ни виждате....

- Като зли старчоци? - и това приятели бяха думи на не кой друг а самия О Сехун

- Щях да кажа мъдри и зрели, леко кисели възрастни но и твоето става. - засмя се Бек след което продължи. - Виждате ли. Не винаги сме били такива. Някога бяхме като вас. Весели и щури хлапета. Колкото и да не ви се вярва. Но тогава бяхме 12. После някои от нас загинаха, други заминаха и стария съвет - нашите родители ни прехвърлиха техните отговорности. Това стана точно когато тези идиоти тук се родиха.

- Кого наричаш идиоти? - изръмжа насреща му Джони

- Теб. А сега не ме прекъсвай. Та сигурно се чудите защо сме тук. Ами няма да ви лъжем. Знаете че започва война нали? - щом видя че двете момчета кимат Бек продължи. - Ами има съмнения че датата на битката на баща ви с техния лидер ще е много скоро. С Юта и другите трима трябва да обсъдим до най-малка подробност стратегиите и местата на който ще ви скрием.

- НЯМА ДА БЯГАМЕ. - изкрещяха се и двете момчета в синхрон. Честно май ги чу чак Джемин от неговата си къща. Бедните вампирски уши.

- Няма да бягате момчета. - започна Юта и застана до децата си. - Но вие заедно с Те сте моята най-голяма слабост. Както и Тен и бебето са най-голямата слабост на Джони. За да сме сигурни че можем да се бием с пълен капацитет дни преди битката вие ще бъдете изпратени на безопасно място непознато за почти всички.

Момчетата бяха готови да спорят но щом се позамислиха въздъхнаха и се примириха.

- Когато това стане.....можем ли....можем ли да вземем приятелите ни с нас? - с това Шотаро шокира всички на масата

- Мислите да им кажете кой сте всъщност? - простичък въпрос зададен от Лукас които щеше коренно да промени бъдещето на момчетата, макар и още да не го знаеха.

- Д-да. Имаме им доверие и.....не искаме да ги лъжем за нещо такова. - Сънг също реши да се намеси в разговора.

- Щом сте решили няма да ви спрем. Е как смятате да го направите? - и с този си въпрос от страна на ДиО темата на разговора премина в тотално различна сфера

Сухо се доближи до Юта и го потупа по рамото.

- Може ли да поговорим за малко?

Щом получи кимване от високия Японец двамата отидоха в кухнята достатъчно далеч от ушите на останалите.

- Още ли искаш да се разкрием на света? - този въпрос изобщо не шокира Юта. Очакваше го от секундата в която те стъпиха в къщата му. Беше им споделил тази идея преди известно време, още преди да започне цялата лудост с враговете от миналото. Сега бе по-решен от всякога.

- Да. Много скоро ще кажа на хората как стоят с точност нещата. Време е да спрем да се крием сякаш сме чудовища.

Сухо въздъхна и кимна. Щом Юта си наумеше нещо винаги го постигаше. Сега му оставаше само да стой и да гледа как ще потръгнат нещата молейки се за най-добрия изход от всяка ситуация.

....To Be Continued....