Bloody tears

19

Срещата вървеше идеално но Шотаро още не можеше да се оттърве от идеята че някой ги следи. Но Сънгчан го извади от мислите му.

- Шотаро няма да те лъжа. Харесвам те. И то многи. Преди ти да ме поканиш обмислях как аз да го направя но ме беше страх.... - започна да казва Сънгчан

Г.Т.Шотаро
Както каза омма. Ботъмите действъме първи.

Г.Т.Н

- Страх от какво Чани? - попита Шотаро сладко макар и да знаеше отговора

- От отхвърляне. В смисъл. Ти си мил, сладък, добър и много, много красив. Мислех че съм под нивото ти. Бях се отчаял че няма да ме харесаш. Преди срещата бях полудял от страх че няма да изглеждам достойно за принц като теб.

Дори в най-смелите си мечти Шотаро не беше очаквал да чуе нещо такова. В момента се бореше с импулса да седне в скута на Сънгчан и да го целуне. Но за жалост изгуби битката с себе си и го направи. Не му пукаше кой го гледа, не му пукаше дали го следят, не му пукаше за нищо друго освен красиво изглеждащото момче пред него. След целувката Шотаро се отдели от усните на Чан и подпря челото си до неговото.

- Глупчо. Ти си глупчо. Но си си моя глупчо. - засмя се Шо и го цешуна по носа

- Не те ли е страх че хората ни гледат? - попита Чан объркано

- Да гледат като искат. Не ми пука. Не правя нищо нередно. Но ако искаш ще спра?

- НЕ! - Чан се извика твърде силно. Ако до сега никой не ги е гледал сега ги гледаха всички в радиус 50метра. - Стой....стой така. Така съм по щастлив.

Г.Т.Сънгчан
Той е......различен. До сега в всяка моя връзка момчето до лен го беше страх да показва публично любов и привързаност, а той.....той ми я показва достатъчно. Така както омма я показва на аппа. Това ли е чистата не подправена привързаност между влюбенои? ХАРЕСВА МИ. Искам да си стойм така завинаги.

Г.Т.Н
След още известно време момчетата платиха и излязоха от ресторанта тръгвайки към къщата на Накамото хванати за ръце и Шотаро носеше якето на Сънгчан. На около 100 метра от къщата обаче Шотаро чу падане на кофи. Когато отидоха да видят обаче там нямаше нищо.

- Сигорно е била някоя котка. - сви ръмене Чан и тръгна напред дърпайки Шотаро с себе си

Шотаро обаче не беше обеден. Усещаше че не е просто някоя котка. Трябваше спешно да каже на Сънг. След още малко вървене момчетата стигнаха и влязоха като Шотаро веднага заключи вратата с тях. А вътре в къщата ги чакаше Джисънг с нечетлив израз.

- Хммм връщаш го на време. Дал си му якето си че да не му е студено....Одобрено. - след като каза това Сънг им се усмихна

- От 30 минути репетира страшния си поглед. - подигра се Хечан отзад

- Идвайте тука и разказвайте. - извиха ЯнгЯнг любопитно

Сънгчан извъртя очи и тръгна към приятелите си но Сънг забеляза нещо. Погледа на брат си затова го издърпа в другия край на стаята.

- Какво има? Да не е направил нещо нередно? Ще му откъсна главата. - изръмжа Джисънг готов да напада

- Да не си посмял. Той беше идеален но.....имам чувството че някой ни следеше Сънг.

- Убеден ли си? - попита Сънг и Шотаро закима. - Това е лошо.

- ХОРА! Някой се опитва да влезе. - извика Шяоджун и двамата братя замръзнаха на място

Веднага отидоха при другите и забелязаха че някий наистина отключваше вратата им. Но нямаше шанс да са техните. Съвета нямаше да ги пусне толкова рано. Хендри застана защитно пред Шяоджун и ЯнгЯнг който стояха сгушени. Джено предпазваше Ронджун и Джемин който ги хващаше параноята. Марк беше прегърнал защитно Хечан а Сънгчан беше готов да скочи на човека опитващ се да влезе за да защити приятелите си и Шотаро. Двамата братя бяха готови да нападнот но в секундата в която вратата се отвори свалиха защита си.

- Къде са ми бебетата? - извика ниския мъж

- ЧИЧО? - извикаха Шотаро и Джисънг в един глас

....To Be Continued....

🎬🎬🎬🎬🎬🎬🎬
Съжалявам, съжалявам, съжалявам че е чак сега. Дано ви хареса главата😘.
🎬🎬🎬🎬🎬🎬🎬