Bloody tears

28

На другия ден момчетата се събъдиха и отидоха на училище като този път обаче Юта специално реши да ги закара. Решиха напрова да вземат и Джемон че да не върви сам. Щом пристигнаха Юта им каза чао но не и преди да погледне към така наречения им нов учител. Щом потегли момчетата отидоха към приятелите си.

- Хей. - усмихна им се Джемин като прегърна Джено и Ронджун

- Много си обичлив тази сутрин бебе. - усмихна му се Джено

- Искаш да кажеш че през другото време не съм ли? - изръмжа Нана

- Какво не. Аз имах друго предвид. - опита се да се защити Джено

- Някой загазиииии. - засмя се Хендри

- Извинявай беб не исках да съм лош. - умилка му се Джено

- Имаш късмет че те обичам. - въздъхна Нана

- А мен не ли? - проплака Ронджун

- Ауууу и теб обичам Джунииии. - изскимтя Нана и го гушна а Джено гушна и двамата.

- Защо с семейните скандали още от сунтринта? -попита Шотаро който едвам стоеше буден

- Да не си бодувал цяла вечер бе? - засмя се Хечан

- Какво, не. Легнах си в 10. - отвърна му Шо сгушвайки се в Сънгчан който се усмихна и обви ръце около гаджето си.

- В 10 и все пак още ти се спи? Ти не си наред. - въздъхна Хечан

- Сега ли го усъзна? - попита Шотаро засмяно

- Както казва омма: "да си шантав е по-добре от да си нормален". - усмихна им се Сънг

Другите се засмяха и тръгнаха към класните си стай но преди Чонло да влезе, Джисънг го издърпа.

- Аммм аз такова.... - започна Сънг но не знаеше как да продължи

Искаше да го покани без помоща на Нана или ЯнгЯнг но нещо не му се полушаваше.

- Какво има Сънг? - попита Лоло любопитно

- Аз.......исках да.....сещаш се......да те поканя на......тоест само ако искаш де....

- Този петък. Вземи ме в 6. - усмихна му се Лоло и го целуна по бузката. - А сега да влизаме преди даскалите да са опищели всичко се закъсняваме. 

Сънг само кимна неспособен да проговори. Беще тоооолкова червен. Щом си влязоха Сънг се пльосна на чина си.

- Какво стана? Защо се забави толкова? - попита Джемин 

- Аз.... имам среща..... с Чонло.... този петък.

- Ясно... чакай КАКВО? - извикаха и двете момчетата в унисон събирайки всички погледа

*с Чонло*

Лоло влезе с най-голямата и улигофренска усмивка на света.

- Защо се хилиш така бе? - попита Сънгчан 

- Джисънг ме покани на среща. Е поне се опита но накрая трябваше аз да поема контрол. - засмя се Лоло

- Както омма каза топовете в нашата къща са адски зле в тея работи. - засмя се Шотаро и всички след него

****

*Някъде в Япония*

Един мъж висок и хубав стоеше като друг мъж не влезе.

- Събираме багажа. Сатаната се обади. Иска ни в Сеул. - въздъхна по-малкия

- Офффф тук си ми харесваше. - въздъхна другия

- И на мен ама. Както каже "шефа". - засмя се малкия

- Знаеш че го дразниш като го наричаш така.

- Знам. Нали затова и го птавя. 

- Ох. Юта не можа ли да не ни закача. 

- Явно не. Но щом ни вика явно е сериозно. Хайде де Лулу. Ще е както едно време. - погледна го с кучешки очички

- Знаеш че немога да ти кажа не Ким Джънг-лу. - След като каза това Лукас го издърпа в обятията си и го целуна. - Но това ще почака до утре. Днес си мой. 

След което Лукас започна да целува врата му. Проблемите щяха да изчакат един ден. Нали?