Bloody tears

48

Юта беше в кабинета си отново обмисляйки всички възможни варианти. Тейонг забеляза напрегнатия си съпруг и реши да го разведри леко затова отиде и седна в скута му като си обви ръцете около врата му.

- Хей. - леко му се усмихна напрегнатия японец на което Те отвърна с лека целувка по устните му и усмивка.

- Хей. Ще слезеш ли да си починеш поне малко? Стоиш тук от няколко часа. Притеснявам се за теб.

- Съжалявам че те притеснявам толкова. Просто преглеждам всичките ни варианти и за сега не намирам изход. - лицето на японеца посърна от безсилие.

Щом Тейонг видя това се дръпна леко така че с Юта да са очи в очи и взе лицето му в шепи отново дарявайки го с нежна целувка.

- Ще се справиш чу ли? Вярвам в теб повече отколкото в когото и да било. Обичам те Юта и знам че ще измислиш нещо защото ти си най-невероятният човек когото познавам.

Юта се поуспокой от думите на любимия си и го прегърна силно. Беше хубаво че има някой който да го разбира толкова добре и подкрепя. Момента им беше идеален...............Докато Джони не връхлетя. В всички други обстоятелства Юта би му се скарал но виждайки го толкова задъхан и притеснен беше ясно че се е случило нещо.

- Какво става Джони? - попита Тейонг загрижено. Познаваше Джони достатъчно дълго за да разбере че влизането му така означава че нещо сериозно се е случило.

- Чи Чанг-ук се е завърнал и с цялата си наглост се е появил в училището на децата.

- МОЛЯ? - писъкът на Юта нарани слуха им но в момента бяха по стресирани заради новодошлия. - Кажи му че Лукас не му е налетял.

- Ударил го е и го е сритал предупреждавайки го да не се доближава но само това. - обясни задъхания американец

- Кой е Чи Чанг-ук? - попита Те съвсем объркано. Но щом чу отговора чак съжали че попита.

- Един от подчинените на онова копеле. - изръмжа Джони.

- И също така хибрида който отвлече Джънгу и едвам не го уби. - довърши Юта.

Очите на Тейонг се разшириха от шок и от притеснение. Това вещаеше лошо. Много, много лошо.

****

Близко до училището в едно кафене Чан-йънг и Чанг-ук стояха като Йоон промиваше сцепената усна на „приятеля" си.

– Ха. Лукас добре те е подредил. - подсмихна се Йоон

- Майната ти. - изръмжа срещу него и се облегна на стола си. - Искам да му го върна. Искам вече да се бия с него. Още колко чакам?

- Първо стига вика в кафене сме в което има хора и няма да е много желателно да привличаме излишно внимание и второ ще чакаме докато Невен не каже че можем да нападаме.

- И колко ощеееееееееее. Писна ми да чакам. Чаках го почти 20 години. Писна ми вече.

- Спокойно. От това което знам е намислил нещо грандиозно което включва всички ни.

- Значи другите....?

- Дап. Живи и здрави и скоро ще се приберат. Този път Накамото и клоуните му ще си го получат.