Bloody tears

47

След голямото момчетата точно тръгнаха към стайте си когато станаха свидетели на интересна гледка. Мъжът който спаси Чонло преди мало беше приклещен до стената а Лукас го държеше за врата с осверипял поглед. Шотаро и Сънг издърпаха приятелите си зад стената и всички надникнаха леко за да видят какво става.

- Какво си мислиш че правиш тук гнида такава. - изръмжа високия Китаец едвам сдържайки се да не покаже вампирската си страна.

- Каквото си искам Уонг. не си ми шеф да ми казваш къде мога и къде не мога да ходя. - изплези му се мъжът насреща.

Лукас изръмжа опасно и стисна малко по-силно врата на човека.

- Не ми се прави на интересен Чанг-ук. Какво Невен излезе от дупката си и вие след него ли? Не ме разсмивай. Ще приключа с теб още преди да си решил да се месиш в живота ни отново.

Гледайки тази сцена момчетата (без Шотаро и Джисънг) бяха толкова уплашени. Да видиш учителят ти да напада невинен (според тях) човек не е много приятна гледка. Особено ако този учител е близък на гаджетата ви.

- Не ми се прави на смел Лукас. Не си толкова страшен колкото си мислиш. - ухили му се насреща Чанг. - Впрочем как е Джънгу. Още ли е толкова дребен и нежен както в гимназията.

Е на тези думи Лукас не издържа и фрасна много силно мъжа пред него след което го ритна между краката поради което си спечели силното изохкване и свличането на противника си. Лукас клекна до нивото му и го хвана за косата принуждавайки го да го погледне в очите.

- Пак кажи нещо за МОЯ Джънгу и няма да се разминеш толкова лесно. Причината още да си жив е защото сме в училище и не искам да привличам внимание към себе си. Но следващия път няма да съм мил и Джони няма да може да ме удържи както миналия път. Единствената причина да си още жив е защото тогава Джони ми вля акъл в главата но този път няма да успее. Не ми се мяркай повече пред погледа ако искаш да си запазиш жалкото съществуване.

След тези си думи Лукас се изправи и тръгна в противоположната посока. Знаеше че Сънг и приятелите му са зад стената и са видели всичко но в момента не го беше грижа. Познаваше се и знаеше че ако се изправи пред тях ще изпее нещо което не трябва. Колкото до момчетата те се отдалечиха от коридора и решиха че е най-удачно да се качат на покрива. Сега не им беше до каране на часове.

- Той е.....луд. - извика изведнъж Джено

- Не говори така за него. - изръмжа Джисънг губейки спокойствието си. Все пак малко или много за времето което прекараха с Лукас и Джънгу те станаха част от семейството им.

- Не го ли видя какво направи? Сънг знам че е близък на вашите но той е опасен. - опита се да го вразуми Хендери но вместо тава Сънг се ядоса още повече и удари близката стена.

- Не го ли чухте? Онзи е направил нещо на Джънгу-хьонг. Явно го е наранил някак. - опита се да ги успокой Шотаро. Мразеше близките му хора да се карат.

- И какво от това мамка му? - извика Марк намесвайки се в спора им. И той като всички тях се напрегна леко.

- Ако някой нарани Хечан ще стоиш и ще го гледаш ли? - изръмжа им Джисънг сочейки всеки един от топовете. - Или ако нарани Янг и Джун? Или Джено и Джемин? Или дори брат ми? Казвате ми че дори след години няма да искате да убиете този човек?

- Ще го убия на място. - коментира Сънгчан който силно прегърна Шотаро и започна да го гали по косата за да го успокои тъй като си личеше че момчето е напрегнато и трепери.

- Именно. Това имам предвид. Ако стане нещо такова с Лоло аз ще направя същото като Лукас хьонг и не ми пука дали ме мислите за луд или за психопат.

Момчетата замлъкнаха и всеки от тях погледна половинката си. Честно казано от части разбираха логиката на Джисънг но заради тъпата си мъжка гордост нямаше да си признаят.

- Какво ли е станало че господин Уонг (Лукас) да е толкова ядосан на този тип? - попита Лоло хващайки гаджето си за да го успокой.

Останалите направиха същото благодарение на което смъкнаха поне малко напрежението.

- Не знам какво е станало но ще разбера. - изръмжа Сънг стискайки малко по-близо половинката си. Не му харесваше да не знае какво става.