You

Глава 4:Just one game and one shot

В какво се забърках?

Играта започна. Всички повтаряха думите без да объркат, поне от начало. Мой ред е.. не чух каква беше думата.. какво да кажа сега?

-Понг- това аз ли бях, това моя глас ли беше. Звуча толкова уплашена и нервна. Някой се изсмя и ми каза, че това е грешен отговор.

-Пий, пий...пий, пий- всички започнаха да скандират. Не знам какво да правя, погледнах към Софи която ме гледаше с усмивка и някак си беше загрижена. Каза ми, че всичко ще е наред и просто трябва да изпия един шот. Тара ми подхвърли една чаша и я напълни с някаква тъмна течност. Всички ме гледаха.

-Човече, нали не вярвате, че тя наистина ще изпие шота?- Доминик ме погледна с насмешка, очаквайки хода ми. Дали ще се изплаша като пале или ще го изпия? Гледах го още няколко секунди и се чудех какво да направя. Не няма да го оставя и да се правя на глупачка. Какво толкова?! Погледнах отново към Доминик, той продължаваше да ме гледа и да се смее, майната му.

-До дъно!-надигнах чашата и я изпих. Това беше по-силно от водката, гърлото ми гореше. Стиснах очи и оставих чашата на пода със замах, прикривайки паренето в цялото ми тяло. Отново всички ме гледаха, явно никой не очакваше, че наистина ще го изпия.

Играта продължи и вече всички бъркаха думите и се наливаха. Изпих към 3/4 шота, но след втория вече не ми пукаше. Бутилката беше наполовина празна когато играта свърши.

-Мисля, че вече можем да играем на истина или предизвикателство.- каза Доминик, отпивайки още една глътка от шишето с уиски. Всички се съгласиха с него.

-Нямаме празно шише-обади се Тара. Доминик я погледна, после и шишето в ръката му. Той се усмихна и започна да пие. След като изпи 3 големи глътки, той подаде шишето на Тара, тя на Зак, Софи, Лукас, Алекс и Дейвид. Течността свърши без да се налага аз да пия. Отново сме наредени в кръг и Доминик завърта празното шише.

-Лукас, истина или предизвикателство?

-Предизвикателство!

-Свали сутиена на Софи, Тара или.. Скарлет без ръце, само с уста. Разбира се може и да им бръкнеш под рокличките и да им свалиш гащичките.- при изричането на тези думи ми причерня, а Доминик не спираше да се смее. Молех се Лукас да не дойде към мен. Знам, че няма да отиде при Софи, защото Зак е тук, до нея, съответно оставаме аз и Тара. Той ме погледна и по погледа ми разбра, че го умолявам да не идва при мен. Той се обърна и се запъти към Тара. Слава богу.

-Лукас, ти си идиот знаеш ли?- Доминик продължаваше да се смее и да гледа как брат му едва се сдържа да не каже нещо. Лукас откопча сутиена на Тара и го свали, без затруднение. Мислех, че Доминик ще се ядоса заради това, че Лукас избра да свали сутиена на Тара, защото си мисля, че те за заедно, но явно се бъркам. Шишето пак се завъртя и уцели Зак, после Алекс и Софи. Беше ред на Тара и когато шишето спря, то сочеше към мен.

-Истина или предизвикателство, Скарлет?

Какво да кажа сега?

-Предизвикателство-устата ми се отваря и думите излизат сами, преди да съм го обмислила. Тара и Доминик леко се засмиват.

-Съблечи се и играй остатъка от играта само по бельо!- Доминик започва да се смее истерично. Тара го погледна и му се усмихна подло. После се приближи до него и му прошепна тихо "това ти е за днес защото се държа като задник, вместо да ми позволиш да те.." без да я оставя да довърши изречението Доминик се отдръпна от нея, гледайки я с поглед който може да се убие. - Или направи свирка на Доминик!

Моля? Какво беше това? Тя луда ли е? Няма да го направя, не ми пука дали ще изглеждам глупаво или не. Усещам как корема ми започва да се бунтува и алкохола който изпих всеки момент ще излезе. Стана ми лошо, не мога да дишам както трябва.

-Е, Скарлет кое избираш?- Тара стана и дойде до мен, слагайки двете си ръце на раменете ми. -Съветвам те да избереш второто, повярвай ми ще ти хареса повече. И само да знаеш в замяна на свирката, Доминик ще те отведе в рая и няма да можеш да мръ...- Не я оставих да довърши проклетото изречение. Не можех да я слушам повече. Станах и побягнах към изхода. Софи се опита да ме спре, викайки името ми, но аз не я послушах. Не искам никой да ме вижда така. Когато отворих врата и излязох, почти не можех да виждам. Беше тъмно. Седнах на стълбите на къщата и вече не можех да сдържам сълзите си. Свих колената си и ги сложих под брадичката си. Цялото ми тяло се тресеше. Не искам да се връщам пак там, не искам да виждам никой от тях. След няколко минути, който ми се сториха като часове, се появи Лукас. Той седна до мен, сложи ръката си на брадичката ми и повдигна главата ми към неговата, за да не мога да отклоня погледа си от неговия, когато ме попита:

-Добре ли си?