You

Глава 28: Strange tattoo

Будя се от ужасната горещина която облива тялото ми. Отварям очи и виждам, че почти цялото тяло на Доминик е върху мен. Протягам се да си взема телефона, часа е почти 6:30. Трябва да ставам и да се върна в общежитието. Не ми се тръгва, не искам да се сблъсквам с реалността, поне не още.

Опитвам се да стана без да събудя Доминик. Едва едва побутнах ръката му от себе си и се изнизах от леглото. До тук добре, но с какви дрехи ще се върна? Останаха в онази стая, поне така мисля. Тук е прекалено тъмно, за да мога да видя какво има по пода или на стола. Минах на пръсти през цялата стая и стигнах до врата, отворих я колкото се може по-тихо и се шмугнах през малкия процеп. В коридора беше тихо и нямаше абсолютно никой. Което е малко плашешто. С плаха стъпка тръгнах към стаята, в която бяхме с Лукас..боже дано да не е там! Отворих врата, беше тъмно, но на леглото видях някакво заспало момиче. Слава богу, че не е Лукас. Огледах из стаята и видях хвърлените си дрехи, грабнах ги и затворих вратата, която изскърца жестоко, замръзнах на място. Дано да не съм събудила някого.

Точно влязох в стаята на Доминик..

-Къде беше, по дяволите?- попита ме все още сънен с дрезгав глас.

-Трябваше да си взема дрехите от другата стая.. извинявай ако съм те събудила- казах му бавно.

-И се разхожда така- само по моята тениска- кимнах. -В къщата е пълно с момчета, а ти се разхождаш по една тениска?!- попита с раздразнение в гласа.

-Нямам какво друго да облека..нали затова отидох да си взема дрехите, за да мога да се облека и да се прибера- казах му.

-Някой видя ли те?

-Не, абсолютно всички спят.

-Да, нормално все пак навън е още тъмно! Колко е часа по-дяволите?-попита ме гледайки през прозореца.

-6:30- казах му доволно.

-О, господи! Защо си станала толкова рано?

-Аз винаги ставам в толкова, за да имам време да се оправя, без да се налага да бързам- казах и седнах на леглото до него.

-О, стига.. не може ли да се върнеш, да поспим още малко и после ще те прибера до общежитието ти. Обещавам ти, че ще имаш достатъчно време да се оправиш...ама я чакай, днес е неделя, да къде ще се оправяш? Нямаме лекции- каза ми и оцъкли очи.