Включих телевизора, но не можех да се съсредоточа над нищо. Мислех само за това какво ще се случи долу. Станах и взех една книга от малката библиотека на Доминик и зачетох. Когато се хванах да чета един и същи ред за четвърти път, не издържах повече, затворих книгата. Мислите ми са завладени от това какво се случва долу. Защо Доминик прави всичко което Джейсън му каже и защо той е такъв? На каква ли игра ще играят? Истина и предизвикателство? Ами ако някой предизвика Доминик да целуне някой..ако е Тара?Ами ако тя стои в скута му както преди или има още момичета около него?Не, не би го направил. Знам го. Той обича мен, не би ми го причинил. Мразя това, че така го ревнувам, но цялата ситуация ме кара да откачам, кара ме да се побърквам.Преди да се усетя какво правя, бях отключила вратата и тичах надолу по стълбите, опитвайки се да видя някъде из народа Доминик.
Когато слязох долу, видях Тара. Адреналина ми отново се покачи и ми се прииска да я фрасна. Поех си голяма глътка въздух и го издишах много бавно, в опита да се успокоя. Слава богу, Доминик не беше с нея.
-Я, кого си намерих..-чух противния глас на някой зад мен. Джейсън. -Доминик каза, че ти е станало лошо, но изглежда ме е излъгал..както винаги-усмихна ми се мазно.
-Не, не е излъгал, наистина ми беше лошо...слязох да си взема вода-предпочетох да остана зад лъжата на Доминик и да не казвам истината, че не ме е пуснал да сляза, защото е тъпо копеле.
-Брей, много бързо се възстановяваш!-засмя се Джейсън срещу мен.Исках да се измъкна от него и нервно се завъртях, оглеждайки стаята в отчаян опит да видя някъде Доминик. -Ела с мен, искам да те запозная с приятелите си..-побиха ме тръпки по цялото ми тяло.
-Мисля, че трябва да намеря Доминик-едва го изрекох.
-Страхотно значи, той е там. Ще се радва да те види-каза ми и се опита да сложи ръка на рамото ми, но аз веднага се отдръпнах и се направих,че не съм разбрала.
-Добре.
Обмислях идеята да се върна в стаята му, но вероятно Джейсън щеше да тръгне с мен, а не исках това да се случва. Но не исках й Доминик да разбира,че съм излязла..вероятно това копеле щеше да му каже. Примирих се и тръгнах с него.
Джейсън ме водеше през тълпата и накрая стигнахме до малко стълбище, което никога не бях виждала.А не идвам за първи път в тази къща. Беше тъмно и тихо, а миризмата на цигари запушваше дробовете ми. Отново ме побиха тръпки. В края видях малка стичка. Нещата не се оправяха, много, много се надявам Дом да е вътре. Притесненията ми изчезнаха, когато срещнах сините очи на Доминик.Той изглеждаше сякаш е видял призрак.
ESTÁS LEYENDO
You
RomanceСкарлет... какво да ви кажа за нея? Тя е на 18 и не е като другите момичета. Имаше трудно детство, изпълнено с много тъга и омраза. Родителите й не и обръщаха никакво внимание. Нито веднъж не й бяха казали, че я обичат. Скарлет имаше единствено и...