You

Глава 62: Our apartment

Официално, старата година свърши и всичко си отиде с нея, а новата едва сега започва...и вече е невероятна.

Минаха няколко дни, багажа ми беше опакован. Оставаше единствено да си взема довиждане със Софи и да пренесем всичко в апартамента на Дом...нашият апартамент. Не че няма да се виждам почти всеки ден със Софи, но няма да сме в една стая. По принцип й като бях тук с нея не се засичахме много защото тя спеше при Зак. Както й да е.

Все още не бях виждала апартамента, но Доминик ме увери, че е перфектен и ще се влюбя в него. Стискам палци.Двамата се разбрахме аз да поема една част от разходите, а той другата. Естествено докато го „обсъждахме" се изпокарахме дали аз трябва да плащам или не. Този път не му отстъпих и той накрая се съгласи с мен. Мима имаше избор?

В този момент чух как вратата на старата ми стая се отваря и Дом влиза. Целия облечен в черно, косата му беше малко разрошена, а блузата толкова прилепнала,че можех да видя всяка една част от оформения му корем и гърди.

-Готова ли си, най-накрая да се изнесеш?-попита ме и ме изкара от мръсното ми подсъзнание, което вече беше започнало да съблича тялото му.

-Мисля,че да-казах му все още разсеяно, но се опитах да се стегна. Доминик само поклати глава, разбрал какво си мисля и се усмихна доволно. Той взе куфарите ми и се обърна към мен.

Седях и гледах празната част на стаята. Нямаше ги лампичките, възглавничките по леглото, учебниците ми, дрехите, книгите...всичко изглеждаше просто....празно. Но скоро тук щеше да се настани друго момиче, което ще прави компания на Софи, поне когато си е в общежитието.

Имам толкова много спомени в тази стая. Помня кога за първи път влязох...струва ми се толкова отдавна. Когато за първи път видях Софи и се стреснах от цвета на косата й, след това в стаята влязоха три момчета, всичките толкова непознати..за мен, момента в който видях за първи път Доминик. Тук беше й момента в който се запознах с Лукас, помня как ме изпрати и целуна леко челото ми. Помня как се шегувах със Софи и ядяхме желирани бонбони.Как си говорихме за каквото ни падне. Помня й момента в който Доминик започна да ме дразни и момента в който ме целуна и запали за първи път. Помня момента в който научих,че брат ми е катастрофирал....и как всичко остана в мъгла. Помня всяка една сълза, всяка една разкъсана част от сърцето ми.