You

Глава 10: The first day

Алармата ми звъни. Вадя телефона от джоба си и я изключвам. Минал е едва един час от както съм се прибрала. Все още ми се спи, ужасно много. Уморена съм. Разртъсквам глава в отчаян опит да се разсъня, но нищо. Имам ужасно главоболие. Ставам от леглото и отивам към банята да си вема душ.

Топлата вода прави чудеса с умореното ми тяло. Отпуска ме. След като косата ми се намокри достатъчно, сложих й шампоан и балсам и я измих. Това ме изморява. След още някоко минути прекарани под топлата вода, решавам, че е време да изляза. Сложих хавлията си, взех четката за коса и започнах да я сресвам. Трудна задачча, но се справям сравнително бърно. Измих зъбите си и бях готова да изляза. Събрах разпиляните дрехи от пода и ги хванах в ръка.

Отидох до гардероба, взех една сива пола по тялото и бяла блуза с розов надпис. Дали е прекалено? Какво ли ще носят другите? Облякос се, подсоших косата си и отново влязох в банята да си сложа малко грим. Както обикновенно- тънка черна линия, спирала, коректор, и бледо червило. Идеално!

Отидох до вратата, обух черните си пантофки, взех чантата си, но преди това прегледах старателно дали всичко което ми трябва е вътре, да взичко е там. Взех телефона си и бях готова да изляза. Софи все още спеше, но не исках да я будя. Сигурно алармата й щеше да звънне по-късно или нямаше да ходи на лекции днес. Никога не бих пропуснала лекции, особренно първия ден. Но Софи не е първа година тук и сигурно често пропуска някои от часовете.

Преди да вляза за първата си лекция, минах през машината за кафе. Сутрин, това е единственото нещо което ме поддържа. Не мога без него. Даже си мисля, че съм пристрастена.

Записах се на по четири лекции на ден. Взех кафето си и тръгнах да търся стаята по история. Разбира се трябваше да са някоко стаи, точно една до друга. Как ще разбера коя е за първокурсниците? Видях едно момиче, което явно като мен беше първа година и отидох при нея.

-Здрасти, да знаеш коя е стаята по история за първокурсници?- попитах я учтиво. Момичето ми се усмихна и ми посочи стаята към която тръгнахме двете заедно. -Аз съм Скарлет Никълсън, приятно ми е-представих се когато заехме местата си.

-Джоуди Томсън- каза ми тя и сладка усмивка се появи на лицето й. В залата бяхме само ние и още едно момче, но то седеше прекалено назад, за да се запознаем с него.