You

Глава 44:Feel like shots

Лежахме в продължение на няколко часа.Навън вече се беше стъмнило.Взех лаптопа от нощното шкафче и влязох в сайта за резервиране на билети.

-Какво правиш?-попита ме Доминик, сядайки на леглото.Той се доближи до мен и отмести падналата коса от лицето ми.

-Трябва да запазим самолетни билети,защото ако се забавим още малко ще станат прекалено скъпи или няма да има-казах му и се приближих към него.Веднага щом кожата ми се докосна до неговата,усетих как пламва.

-Остави на мен...

Доминик взе компютъра от ръцете ми и го постави в скута си.Влезе в друг сайт и започна да чете.

-Да тръгнем на 23 или на 22?-попита ме след като намери нещо което привлече вниманието му.

-Не знам..Кога си казал на майка ти,че ще отидем?-попитах го,не искам да се натреса на жената по-рано и да я сваря неподготвена.

-Тя каза сами да решим и да й кажем когато си запазим билетите-отвърна ми.

-Значи на 22, за да мога да й помогна с подготовката..ако иска-казах му и забих лицето си в рамото му.Доминик хвана брадичката ми и я повдигна към лицето си,оставяйки малка целувка на устните ми.

-Много ще се радва...-каза ми и запази билети. -Страхотно вече всичко е готово,билети са запазени, а полетът ни е в 22 часа през нощта-каза ми след не знам колко време.

Станах от леглото и взех нещата си,които бяха хвърлени на земята и ги облякох.Прекалено много ме мързеше да търся нещо друго. Тогава корема ми ми напомни,че не съм яла скоро и трябва да го даря с това удоволствие наречено храна.

-Гладна ли си?-попита ме сякаш прочел мислите ми Доминик.

-Да!-отвърнах му и му подадох дънките и блузата от пода. Той се облече набързо и изглеждаше като изваден от списание.Честно да ви кажа,завиждам му,че изглежда толкова добре,а не полага усилия.

Колата спира пред онзи бар в който Софи и Зак ме бях завели.Когато се заклех,че не искам никога повече да виждам и да говоря с Доминик,но нещата не се развиха така както си бях казала.И съм повече от щастлива.

Малкото заведение за бързо хранене е пълно с мъже и тук-таме се виждат и момичета.Огледах се къде може да седнем и видях познатата шарена коса на Софи.И за жалост не беше сама и не говоря,че Зак беше с нея.Загледах се видях противната физиономия на Тара,заобиколена от момчетата от компанията. Ядът започна да се спуска по вените ми,обливайки цялото ми тяло.Последният път това не ми донесе нищо хубаво,затова реших,че е по-добре да се успокоя.Вдишах дълбоко и бавно издишах цялото напрежение.