You

Глава 22: Alcohol

Лукас

Къде по дяволите е тоя идиот брат ми? Звънях му поне 8 пъти и не си направи труда да ми вдигне. Няма го в къщата, не е при Соф, къде е? Винаги прави така- пуска бомбата за нещо важно и после изчезва. И почти винаги го намирам къркан до козирката или межди краката на наякое момиче.

Решавам да звънна на някой от групата, който може да знае къде е. За щастие има хора, които си вдигат телефона.

-Соф, знаеш ли къде е брат ми, кретена?- питам веднага щом вдига телефона.

-Да, последно го видях в бара, но ние си тръгнахме от там преди час някъде.

-Ние?-питам объркано.

-Да, със Зак заведохме Скарлет там. Бяхме гладни и бара е нащо място, нали се сещаш!- чувам как се хили в слушалката.

-Водила си Скарлет там? Ти луда ли си, това място не е за нея!- казвам ядосано.

-Спокойно, пазих момичето ти. Нищо й няма, само хапнахме и после се прибрахме. Какво толкова?

-Добре, добре после ще говорим. Сега трябва да намеря Доминик. Чао. - затварям телефона без да я изчакам да ми каже каквото й да е.

След 10 минути път съм стигнал до бара. Колата на Доминик я няма, но решавам, че така й така съм тук-ще вляза да проверя. Оглеждам цялото заведение, но него го няма. Никаква следа и от някой когото познавам. Страхотно!

Не искам да се връщам сега в онази къща, защото съм сигурен как ще намеря Доминик- или ще има някой върху него или ще има някой между краката си. Не ми се занимава с това сега.

На път за вкъщи решавам да пусна смс на Скарлет.

Как си, прекрасна? Две, три минути след като го изпратих, получих отговор.

Добре, ти? Намери ли Доминик?

Не, ще се занимавам утре с него! Сега ще се прибирам, освен ако не искаш да дойда да те видя? Пращам го и се моля да ми каже, че иска да отида при нея. Това момиче вдъхва живот, само с усмивката си, и може да направи деня или в моя случай вечерта по-добра.

Недей, късно е и без това съм изморена и ще си лягам. Но ще се видим утре. :)

Добре тогава, сладки сънища! :)

Хвърлям телефона на седалката и пътувам към вкъщи. Паркирам колата и влизам без да кажа нищо на баща ми. Не съм в настроение да говоря с когото й да било, най-вече с него, защото може да ме е лъгал през цялото време затова какво се е случило.